3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
С. , 15.06. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 2279/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Рилска света обител със седалище и адрес на управление: Р. манастир, общ.Р., обл. К., подадена от адвокат Р. М., срещу въззивно решение от 27.11.2014 г. по гр. дело № 593/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 386 от 25.06.2014 г. по гр.д. № 2632/2013 г. на Кюстендилски районен съд е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя иск за установяване недействителност на трудов договор, сключен с Н. В. Д. на 23.07.2007 г.; осъдена е Рилска Света обител да заплати на Н. В. Д. сумата 3958.65 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден и нощен труд в периода м. февруари 2011 година – м. ноември 2013 г., ведно с лихва за забава на основание чл.86 ЗЗД, за периода от падежа на всяко изискуемо вземане в размер на 598.65 лв., както и законна лихва върху присъденото възнаграждение, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода по спора – за доказателствената сила на копие на документ, с оглед приложението на чл. 183 ГПК. Сочи решение № 451 от 15.07.2010 г. на ВКС в което е прието че копието се изключва като доказателство, ако не се представи оригинала на документа.
Ответникът Н. В. Д. в писмен отговор, подаден чрез адвокат Милети О. поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване, тъй като поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима, но не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение Кюстендилският окръжен съд, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд, е отхвърлил предявеният от жалбоподателя срещу ответника инцидентен иск за установяване недействителност на трудов договор, сключен с Н. В. Д. на 23.07.2007 г.; осъдена е Рилска Света обител да заплати на Н. В. Д. сумата 3958.65 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден и нощен труд в периода м. февруари 2011 година – м. ноември 2013 г. Установено е било по делото от писмените документи от трудовото досие на Д.- допълнително споразумение от 2011г. и 2013 г., заповед № ЛС-04-6 от 1.03.2011 г. и други такива, че е работил в Рилска света обител по трудов договор от 26.06.2007 г. на длъжността „Оператор на охранителна техника”, при условията на 24-часов сменен режим на работа по утвърден график. Със заповед № ЛС-04-13-106 от 17.12.1.2013 г. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че в рамките на 24-часовото присъствие на Д. на работното място е налице хипотезата на полагане на труд при дежурство, при което работникът се намира в мястото на работа и за времето на дежурството следва да му се заплаща трудово възнаграждение. За размера и стойността на положените, но незаплатени часове на положен от него извънреден и нощен труд е кредитирал експертното заключение и е приел, че размера на възнагражденията е 3958.65 лв.
По поставения като основен за изхода на спора процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира, че не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Въпросът за необходимостта да бъде изключено при обсъждане копие от доказателство, което не е представено в оригинал, с оглед разпоредбата на чл. 183 ГПК не е от значение за изхода на спора и не може да обуслови допустимост на касационното обжалване. В случая въззивният съд не е основал извода за наличие на валидно трудово правоотношение на представеното копие от трудов договор. Изводът е обоснован на намиращите се в приложеното трудово досие писмени доказателства, като не е ценено като доказателство представеното копие от трудов договор. Преценката на доказателствата от съда, която дори и да е неправилна не съставлява основание за допустимост на обжалването, а само неправилност на постановеното решение, ако същото бъде допуснато до касационно обжалване. След като поставения в изложението правен въпрос не е обусловил решаващи извода на съда при разрешаване на правния спор, то не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл са и дадените в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение.
Независимо от изхода на делото на ответната страна не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.11.2014 г. по гр. дело № 593/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: