5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София, 15.06.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІV г.о., в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 437 по описа за 2017 год.
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Р. Б. чрез М. Д. – прокурор в Апелативна прокуратура – София, срещу решение № 2224/25.11.2016 г., постановено по гр. д. № 3542/2016 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 4176/20.05.2016 г., постановено по гр. д. № 20386/2014 г. на Софийски Градски съд в частта, с която е отхвърлен искът на И. Р. Ц. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, предл. 2 вр. ал. 2 НК и по чл. 195, ал. 1, т. 9, т. 4, предл. 1, 2 и 3 вр. чл. 194, ал. 1 НК за разликата над 3000 лв. до 5000 лв. и вместо него е постановено осъждане на Прокуратурата на РБ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на И. Р. Ц. сумата от още 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнатото обвинение за извършени престъпления. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
В касационната жалба се подържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му в обжалваната част, като размерът на присъденото обезщетение бъде намален до 3000 лв., в съответствие с действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Ответникът И. Р. Ц. не взема становище по касационната жалба.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с постановление от 02.07.2011 г. по пр.пр.№ 6488/2011 г. по описа на СГП на ищеца И. Ц. е било повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл. 321, ал.3, предл.2 вр. ал.2 и чл. 195, ал.1, т.9, т.4, предл.1, 2 и 3, т.3, предл.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 от НК, като наказателното производство е било прекратено спрямо всички обвиняеми, в т.ч. и по отношение на ищеца, поради недоказаност на обвинението с Постановление от 05.09.2012 г. по пр.пр. № 6488/2011 г. на СГП, потвърдено с Определение от 18.10.2012 г., по НЧД № 4917/2012 г. на СГС, влязло в сила на 30.11.2012 г. Наказателното производство от привличането на ищеца в качеството му на обвиняем до приключването си е продължило около 1 година и 5 месеца, като по отношение на ищеца в досъдебното производство са извършени следните процесуално-следствени действия: била е взета мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“ за срок до 72 часа, считано от момента на предявяване на обвинението, взета е мярка за неотклонение „Задържане под стража“, с определение от 05.07.2011 г. по н.ч.д. № 3099/2011 г. на СГС, потвърдено от Софийския апелативен съд с определение от 12.07.2011 г. по в.н.ч.д. № 685/2011 г. и с определение от 25.08.2011 г., постановено по в.н.ч.д. № 888/2011 г. на САС наложената мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“ е изменена в „Подписка“.
В решаващите си мотиви въззивният съд е приел, че е налице основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи – прокуратурата, по реда на чл. 2, т. 3 ЗОДОВ, като в обема на отговорността следва да бъдат включени претърпените болки и страдания от повдигане на незаконно обвинение, както и вредите от неправомерното задържане под стража. Изложени са мотиви, че размерът на обезщетението следва да бъде определен от съда по справедливост, като бъдат взети предвид естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице; периодът, в който е започнало и приключило наказателното производство с влязъл в сила акт на съда; периодът, в който лицето е било задържано с най-тежката мярка за процесуална принуда; начинът, по който действията по наказателно преследване са се отразили върху личността на пострадалия; отразяването на случая в публикациите в пресата. Въззивният съд е приел, че на ищеца е било повдигнато обвинение за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер, в период от 1 месец и 23 дни на лицето е била наложена най-тежката мярка за процесуална принуда – задържане под стража, като с оглед естеството на повдигнатите обвинения и броя на обвиняемите наказателното производство е приключило в разумен срок – около 1 година и 5 месеца. Съдът е обсъдил, че воденото срещу ищеца разследване е било широко отразено в медиите, но същият не е публична личност, която се ползва с авторитет в обществото и в само малка част от публикациите са били посочени личното и фамилното име на ищеца, което да позволи личността му да се свърже с разследваната престъпна дейност. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, въззивният съд е приел за установено, че в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение И. Ц. е претърпял морални вреди, изразяващи се в силно притеснение от факта, че е привлечен като обвиняем и задържан за престъпления, които не бил извършил.
В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК са посочени касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставени са следните въпроси:
1. Процесуалноправен, свързан с определяне на неимуществените вреди от съда след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, решен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
2. Материалноправен, свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата от чл. 4 от ЗОДОВ, разрешаван противоречиво от съдилищата, като са посочени решение № 151 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 5386/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 20 от 31.01.2014 г. по гр. д. № 4907/2013 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и решение № 647 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г. на САС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение, но са разрешени от съда не в противоречие, а в съответствие с трайно установената съдебна практика, съгласно която съдът е длъжен да обсъди всички релевантни факти, пораждащи спорното право и всички доводи на страните.
Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и е отчел конкретните обстоятелства по делото, а именно че срещу ищеца е било водено наказателно производство, което е било прекратено на досъдебната си фаза поради недоказаност на обвинението. Въззивният съд е приложил точно критерия за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, като в този смисъл е присъдил обезщетение в съответствие със разясненията, дадени с ППВС № 4/1964 г., съгласно които понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. В съответствие със задължителната съдебна практика, за да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил конкретните факти и обстоятелства – характерът и периода на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производството, отразяването в медиите на разследването срещу ищеца, доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на психиката на пострадалия, както и всички други фактори, които имат правно значение. Всичко това обосновава извода, че критерият за справедливост не е нарушен и дадените от съда отговори на поставените въпроси, съответстват на задължителната съдебна практика и не е налице основанието за допускане до касационно обжалване .
Представените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, и влязло в сила решение на САС се отнасят за присъдени обезщетения за водени наказателни производства за различни престъпления и са постановени при различна фактическа обстановка, поради което са неотносими. Следователно не е налице и касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК,
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2224/25.11.2016 г., постановено по гр. д. № 3542/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: