2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София, 16.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 18 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Д., против въззивното решение № 1663 от 30 юли 2013 г., постановено по гр.д. № 467 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г., с което е потвърдено решение № 6880 от 24 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 6508 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в обжалваните му части за осъждане на касатора да заплати на П. Р. С. и Н. Р. С. сумите от по 37890,30 лева, представляващи дадено на отпаднало основание, от които 5412,76 и 16239,29 лева платени по предварителен договор от 24 юли 2007 г. за покупко-продажба на жилище в груб строеж, и 16238,28 лева платени по предварителен договор от същата дата за изработка и довършителни строително-монтажни работи, заедно със законната лихва от 2 юни 2010 г., по 14,65 лева лихва за забава за периода 21 май – 2 юни 2010 г., и в полза на С. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът неправилно е обединил два различни по своята същност договора, подменена е действително изразената воля на страните по двата договора и им е придаден смисъл, който не е вложен от страните в тях, нито изводите на съда са съобразени с останалите клаузи на договорите. По договора по чл. 19 ЗЗД за покупко-продажба на жилище в груб строеж е доказано пълно изпълнение на задълженията на дружеството, ищците сами признават, че дължат последна вноска от 5535 евро, а и видно от нотариалните им покани, те не желаят да изпълнят договорните си задължения и не са получили владението единствено по тяхна вина. Поддържа се, че предварителният договор за изработка на допълнителни строително монтажни работи е с периодично и продължително действие, а по договора за изработка на довършителни строително-монтажни работи изцяло липсва т. 2.5, за да може същата да послужи като основа за разваляне – на втория договор е прикачена втора страница от първия договор. Съгласно договорената степен на завършеност, са изпълнени 62,05% от строително монтажните работи. Съдът е пренебрегнал специалните разпоредби, регламентиращи двата различни вида договори, като неправилно е извадено наличието на едно договорно отношение, след като са договорени различни престации и договорите имат различен предмет и законова регулировка. Като неправилен е посочен изводът на съда, че за ищците не съществувал интерес от осъществяването на договореното в договора за изработка, а предварителният договор за покупко-продажба на жилище в груб строеж е такъв по чл. 19 ЗЗД и подлежи на обявяване за окончателен. Не е съобразено, че към момента на сключване на двата договора не е съществувала завършена с акт 14 сграда и прехвърлителна сделка не е могла да се осъществи. Не е отчетено реалното известяване на ищците за заместване на другата страна по договорите. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се обосновава приложното поле на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците П. и Н. С. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. П. П., в отговор на касационната жалба сочат доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема отношенията между страните за комплексни – свързани със закупуване на обект, който подлежи на изграждане от ответника в качеството му на продавач и изпълнител. По иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД се сочи, че праводателят на ответника и ищците са били обвързани от договори, разкриващи съществените елементи на предварителен договор за продажба на бъдеща вещ и договор за изработка – да се построи и прехвърли правото на собственост върху апартамент. Сключените договори следва да се разглеждат във връзка един с друг, тъй като по първия е предвидено задължение за изплащане на последната вноска от страна на ищците при сключване на окончателен договор във форма на нотариален акт, но не по-късно от предаване на сградата с протокол обр. 15, а и по двата договора апартаментът е следвало да бъде изграден в груб строеж до определена дата и владението предадено една година по-късно. Предвид обстоятелството, че изпълнителят е бил носител на правото на строеж, е изключено за ищците да съществува интерес само от осъществяване на договореното по договора за изработка. Ищците са заплатили на дружеството всички вноски по договорите, без последните. Ищците не са били надлежно уведомени писмено от страната, с която са били обвързани, за изливането на покривна плоча, за да заплатят последната вноска по договора за изработка – нотариалната покана от правоприемника е изхождала от лице, с което ищците не са били обвързани към съответната дата. Налице са били основанията по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, тъй като продавачът и изпълнител не е изпълнил задължението си за построяване в уговорената степен на завършеност на обекта, за прехвърляне на собствеността и за предаване на владението му на ищците. На дружеството не е следвало да се дава подходящ срок за изпълнение, тъй като то е било безполезно за ищците с оглед продължителността на забавата на ответника, а и понастоящем няма данни апартаментът да е завършен в уговорената степен. Прието е, че в случая не се касае за договор за продължително или периодично изпълнение – престациите по процесните договори са еднократно изпълними, и договорът има обратно действие, което води до основателност на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за връщане на дадените по договорите суми.
К. съд приема, че нито един от поставените от касатора правни въпроси не обосновава допускането на касационното обжалване.
Отговор на първия правен въпрос – договорът за строително монтажни работи с продължително или периодично изпълнение ли е или с еднократна престация, се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по изпълнимостта на престацията (определена от съда като еднократна) е в противоречие с определение № 681 по т.д. № 1149/2010 г., І т.о., влязло в сила решение по в.т.д. № 515/2009 г. на апелативния съд в [населено място] и решение № 2 по гр.д. № 2202/1963 г., І г.о. Правният въпрос е поставен с оглед твърдението на касатора, че един от сключените между ответниците и праводателя му договори е такъв за осъществяване на строително монтажни работи. Изводът на въззивния съд обаче е друг – двата договора от 24 юли 2007 г. разкриват съществените елементи на предварителен договор за продажба на бъдеща вещ и договор за изработка, като е обосновано защо цитираните договори следва да се разглеждат във връзка един с друг, а заключението е, че не се касае до договори за продължително или периодично изпълнение. Съдът е обосновал този си извод с обстоятелството, че е сключен договор за изработка на обект, който не е собственост на възложителя. Съобразно тези разрешения на въззивния съд поставеният правен въпрос е неотносим. Затова съобразяването на посочената съдебна практика (извън факта, че посоченото определение на състав на І търговско отделение на ВКС е постановено в процедурата по чл. 288 ГПК и не попада в категорията съдебна практика, даваща възможност за преценка по чл. 280, ал. 1 ГПК) по допълнителните критерии за допускане на касационното обжалване не е необходимо.
Вторият правен въпрос е по задължението на съда да се съобрази с действителната воля на страните и може ли да подменя нейното съдържание. Допълнително е посочено и питането подлежат ли на тълкуване ясни уговорки между страните при прилагане на чл. 20 ЗЗД. Твърди се противоречие на даденото от съда разрешение с обвързваща съдебна практика, намерила израз в решение № 81 по т.д. № 761/2008 г., І т.о., тъй като приетото от съда обединяване на два различни по своята същност договора било направено в противоречие със съдебната практика и била подменена действително изразената воля на страните. По този кръг проблеми е безспорна неизменната практика на съдилищата, намерила израз както в цитираното от касатора решение по чл. 290 ГПК, така и в други обвързващи и необвързващи съдебни решения, според която съдът е длъжен да се съобрази с действителната воля на страните, като следва да тълкува неясни договорни клаузи и тези, по които е налице спор между страните. В процесния случай съдът е подходил в пълно съответствие с посочената съдебна практика, противно на твърдението на касатора. Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и твърдения на ищците, както и твърденията на касатора в отговора на исковата молба, съдът е дължал преценка на процесните договори с оглед установяване на действителната воля на страните. Конкретно питане по договорките между страните по двата договора не се поставя, а всъщност даденото от въззивния съд разрешение е по съпоставката на отделните клаузи на договорите и оттам – по тълкуването на договорките. Затова следва да се приеме, че в случая касаторът е пропуснал да заяви общото основание за допускане на касационното обжалване.
На последно място се поставя правният въпрос следва ли извършените от новия кредитор действия по уведомяване на длъжника съобразно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД да не се зачитат въпреки последващо писмено потвърждение и съгласие от страна на длъжника стария кредитор да бъде заменен от извършилия уведомлението нов кредитор. Съгласно правилото на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето на вземането на нов кредитор има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. Правната норма е ясна и на настоящия съдебен състав не е известно съществуването на противоречива съдебна практика по нея. Отговорът поради значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се търси предвид заключението на съда за липса на надлежно уведомяване от страна на съдоговорителя за изливането на покривната плоча и оттам за възникване на задължението ищците да платят последната вноска по договора за изработка. Нотариалната покана от 18 май 2009 г., изходяща от касатора, е отправена към ищците в момент, в който те не са били обвързани с договор с касатора, тъй като независимо от осъщественото прехвърляне на правото на строеж от страна на първоначалния изпълнител през 2007 г. на касатора, заместването на първоначалния изпълнител от касатора в правоотношенията му с ищците е оформено с анекс към договорите през 2010 г. Следователно, в случая няма извършени действия от първоначалния кредитор по уведомяване на длъжника. Изричен правен въпрос за приложението на нормата в случай, че уведомяването е осъществено от правоприемника на първоначалния кредитор, не се поставя, което препятства допускането на касационното обжалване.
Ответниците по касационната жалба претендират присъждане на сторените в касационното производство разноски. Според представения договор за правна защита и съдействие, от тяхна страна са заплатени 2500 лева, които следва да им се присъдят при условията на чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1663 от 30 юли 2013 г., постановено по гр.д. № 467 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. , да заплати на П. Р. С. и Н. Р. С. – двамата със съдебен адрес в [населено място], [улица], адв. П. П., сумата от 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: