3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
С., 17.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.05.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 148 /2011 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Р. А. Г. от [населено място] против определение № 949/20.12.2010 год., по ч.т.д.№ 901/2010 год., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на настоящия частен жалбоподател с вх.№ 80977/17.11.2010 год., подадена срещу определението на Софийски градски съд от 22.10.2010 год., по ч. гр.д.№ 11894/2011 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон.
В подкрепа на изложеното частният жалбоподател въвежда довод за неотносимост на законовото правило на чл.404, т.1 ГПК, на което тричленният състав на ВКС, ТК се е позовал, към заповедното производство, като същевременно поддържа, че доколкото вземането на кредитора е заплатено много преди връчване заповедта за изпълнение, то не е налице основание да бъде ангажирана отговорността му, като длъжник, за направените от заявителя деловодни разноски.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, първо търговско отделение, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, намира:
Частната жалба е постъпила в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на първо търговско отделение на ВКС е приел, че постановеното от СГС определение по ч.гр.д.№ 11894/2010 год., попада под режима на чл.404, т.1 ГПК и с произнасянето му, въведеният от законодателя процесуален ред за инстанционен контрол е изчерпан.
Обстоятелството, че създадената с действащия процесуален закон уредба на производството по обжалване разпореждането за издаване на изпълнителен лист, е аналогична на установената с чл.244, ал.1 и сл. ГПК /отм./ , според изложеното в съобразителната част на обжалваното определение, обуславя правен извод, че в случая правно важими, като запазили действието си, са задължителните разяснения по т.6 ТР № 1/ 2001 год. на ОСГТК на ВКС, според които в разглежданата хипотеза касационната инстанция се произнася по жалба срещу тези определения, само в случаите, че същите са постановени за първи път от въззивния съд.
Определението е правилно.
Законосъобразно е разбирането на тричленния състав на първо търговско отделение на ВКС, че с осъщественото СГС произнасяне по законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт на СРС, с който, на осн. чл.401, т.1 ГПК, е разпоредено издаване на изпълнителен лист за непогасено от длъжника в заповедното производство задължение за разноски, създаденият от законодателя двуинстанционен ред за разглеждане на делото е изчерпан. Определението на въззивния съд, като необжалваемо е влязло в сила, а това изключва наличието на възникнало в полза на частния жалбоподател процесуално потестативно правомощие на жалба пред ВКС.
Както изрично е прието и в т.6 на ТР №1/2001 год. на ОСГК на ВКС, приложимо в тази си част и към процесуалната уредба за обжалване на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист по действащия ГПК, в разглежданата законова хипотеза, касационната инстанция е оправомощена да се произнесе, само ако обжалваният съдебен акт е постановен за първи път от въззивния съд, какъвто не е разглежданият случай.
Поради недопустимост на касационния контрол, за предходния тричленен състав на ВКС въобще е отсъствала процесуална възможност да обсъжда по същество, въведените от частен жалбоподател оплаквания, поради което обоснованата с липса на мотиви по същите процесуална незаконосъобразност на обжалваното определение на касационната инстанция, е лишена от основание в процесуалния закон.
Водим от горното, настоящият тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.274, ал.2,пр.ІІ ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ в сила постановеното от тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС, определение № 949 от 20. 12.2010 год., по ч.т.д.№ 901/2010 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: