3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София, 19.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 47/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Я. М. – ЕТ с фирма ”К. – 69 -М. Я.” – [населено място], обл. Р. срещу Решение № 44 от 3.V.2010 г. по гр.д. № 100/ 2010 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 132 от 18.І.2010 г. по гр.д. № 302/ 2008 г. на Разградски районен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] – [населено място], обл. Р. срещу [община] за установяване на вземане на ищеца 23 100 лв. – стойност на извършен през периода 15.ІХ.2003 г. – 31.ІІІ.2004 г. транспорт на ученици въз основа на Договор за извозване на ученици №81/3.Х.2003 г., с оплакване за неправилност. В Изложение във връзка с касационна жалба жалбоподателят поддържа, че е решен същественият материално -правен въпрос за приложимостта на чл. 111 б. ”в” ЗЗД по отношение на договори с предмет транспорт по реда на ЗОП, по който въпрос не е налице съдебна практика и поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Представя копие от Р. от 25.ІІІ.2002 г. по гр.д.№ 43/2001 г. на СГС и от решение на арбитражен съд.
Ответникът по касационната жалба [община] – обл. Р. не изразява становище по искането за допускане на каса – ционно обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 422 ГПК, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.59/2007 г.) и § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК – Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г., тъй като касационната жалба е от 20.VІІ.2010 г., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос: имат ли характер на периодични плащания задълженията за извършван превоз на ученици, учители и друг училищен персонал, поети с Договор за извозване на ученици, е релевантен за делото, тъй като от него зависи кой режим на погасителна давност се прилага – специалната давност по чл. 111 б. ”в” ЗЗД или общата по чл. 110 ЗЗД. Тъй като по въпроса за характера на едно задължение, като периодично, има създадена съдебна практика – посоченото от жалбоподателя Р. от 25.ІІІ.2002 г. по гр.д.№ 43/2001 г. на СГС, както и актове на ВКС: Опр.№333/2010 г. по т.д. № 71/2010 г. и постановено на основание чл. 290 ГПК Р.№168/22.ХІІ.2009 г. по т.д.№ 408/2009 г., искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно.
С обжалваното решение искът по чл. 422 ГПК за установяване на вземане за възнаграждение по изпълнен договор за превоз на ученици, е отхвърлен поради изтекла давност по чл. 111 б. ”в” ЗЗД, отнасяща се за периодични плащания. Решението противоречи на други решения, посочени по – горе, с които е решен въпросът за характера на определено задължение като периодично, съответно за режима на погасителна давност, който се прилага, затова следва да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
След внасяне от жалбоподателя на следващата се държавна такса, делото ще се насрочи за разглеждане по същество. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 44 от 3.V.2010 г. по гр.д.№ 100/ 2010 г. на Разградски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса 462 лв. на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.ІІ.2008 г.), след което делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: