О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София, 23.11.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2459/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу протоколно определение от съдебно заседание на 09.03.2015 г. по в. гр. д. № 16783/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-А състав в частта, с която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ответника П. В. П. разноски по делото в размер на сумата 850 лв.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение в посочената му част като неправилно поради противоречие с процесуалния закон. Счита, че съдът е следвало не само да намали поради прекомерност претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, а изобщо да не му присъжда разноски поради своевременно направен отказ от въззивната жалба срещу него.
Ответникът по частната жалба – П. В. П. от [населено място] – счита същата за неоснователна по съображения в писмен отговор от 12.06.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С постановеното от Софийски градски съд определение от 09.03.2015 г. по в. гр. д. № 16783/2014 г. е прието, че поради прекратяване на производството по делото, предвид оттеглянето на подадената от ЗК [фирма] въззивна жалба, жалбоподателят дължи на ответника по жалбата П. В. П. направените за това производство разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед, обаче, фактическата и правна сложност на делото, за основателно е преценено възражението на застрахователното дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото е намалено от 2 400 лв. на 850 лв.
Настоящият състав намира, че определението е правилно.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за недължимост на разноски предвид обстоятелството, че не е станал повод за образуването на въззивното производство, тъй като своевременно е направил отказ от подадената от него въззивна жалба. Видно от данните по делото, в депозираната молба от 03.06.2015 г. ЗК [фирма] е заявил, че „във връзка с отказа от обжалване на съдебното решение” моли за връщане на „държавна такса в размер на 201 лв.” Тази молба, обаче, не съдържа изрично изявление за разпореждане с предмета на делото. Такова разпореждане е направено едва в проведеното на 09.03.2015 г. съдебно заседание, в което пълномощникът на въззивното дружество е заявил, че оттегля въззивната жалба и моли за прекратяване на производството по делото.
С оглед на посочените факти, изводът на въззивния съд, че въззивникът е станал повод за завеждане на делото и затова дължи на ответната страна направените за него разноски, се явява законосъобразен и следва да бъде споделен.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание на 09.03.2015 г. по в. гр. д. № 16783/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-А състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: