О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София, 24.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №677/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Е” А. – гр. В. против определение №1969/ 02.09.2009г. по ч.т.д. №1035/2009г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба – “ Л. ” ЕООД – гр. В. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което и обжалвания съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски окръжен съд е отменил разпореждане №10401 от 17.04.2009г. по ч.гр.д. №4032/09г. на Варненски районен съд, с което е постановено незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 13356лв., представляваща главница по договор за франчайзинг от 28.08.2007г. и по същество е отхвърлил молбата на касатора по чл.417 ГПК и е обезсилил издадения изпълнителен лист. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел, че с оглед двустранния и възмезден характер на договора за франчайзинг, за франчайзодателя също възникват насрещни задължения и в тази връзка следва да бъде съобразена нормата на чл.418, ал.3 ГПК, от която се извеждат начините, по които е допустимо да бъдат установявани факти извън съдържанието на изпълнителното основание. Доколкото касатора не е представил изискуемите доказателства не може да бъде направен и извод за наличие на подлежащо на изпълнение вземане, съобразно предпоставките на чл.418, ал.2 ГПК.
Жалбоподателят е представил изложение по 274, ал.3 ГПК, като е обосновал искането си за допускане на обжалвания акт до касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, възпроизвеждайки текста на нормата. Поставил е следните процесуалноправни въпроси: дали договора за франчайзинг, с нотариална заверка на подписите удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, той основание ли е за издаване на заповед за незабавно изпълнение на посочените в него суми, дължими в определен срок и при изпълнение задълженията си по чл.418, ал.2 ГПК съдът може ли да извършва проверка за това дали представения документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Поставен е още и въпроса относно това дали следва да се представят доказателства за изпълнение на насрещно задължение, щом това не произхождало от съдържанието на договора- а именно изискуемостта на вземането на касатора не била поставена в зависимост от негови насрещни задължения, според договора за франчайзинг. Посочил е, че според него щом договора бил действуващ, това означавало, че между страните не било спорно изпълнението на предходни задължения. Поставен е и въпрос, определен от страната като материалноправен, който според нея засягал естеството на договора за франчайзинг – неговия предмет, съдържание и правна уредба, тъй като този договор нямал правна регламентация в българското законодателство и съдържанието на същия се определяло от волята на страните.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулираните от него въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като нямат относимост към решаващият извод на въззивния съд, а именно, че възмездния характер на договора за франчайзинг, обуславя насрещни за франчайзодателя задължения и в тази връзка същия следва да установи по начина указан в чл.418, ал.3 ГПК, релевантните за спора факти. Решаващият състав не е излагал мотиви относно това, че представения договор за франчайзинг не съставлява извънсъдебно изпълнително основание по смисъла на чл.417 ГПК, а проверката му и нейния обхват при преценка за издаване на заповед за незабавно изпълнение е установен от изричната норма на чл.418, ал.2 ГПК. Правно необосновано е и твърдението на страната, че договорът за франчайзинг не е уреден в българското законодателство. Същият има легално определение на своя предмет в пар.10 ДР ЗКПО, и с оглед характера му на смесен договор към него са приложими регламентите уреждащи лицензионния договор и специалните правила на ЗМГО. От посочените регламенти следва, че този договор е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален и следователно престационен. Изложените доводи, с оглед поставените въпроси, свързани с неправилност на определението, са въпроси относими към разрешаването на процесуалноправния спор, но ирелевантни към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаното правно съдържание на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такива не могат да бъдат изведени от въпросите определящи съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Освен това нормата на 418, ал.2 и 3 ГПК е достатъчно ясна в изискванията си установяващи конкретни задължения за заявителя, и определящи задължителна проверка на съда, обуславяща основателността на искането по чл.417 ГПК.
Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до разглеждане на подадената частна касационна жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1969/ 02.09.2009г. по ч.т.д. №1035/2009г. на Варненски окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: