О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
С.,27.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.10. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 130/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпили касационни жалби и от двете страни срещу Решение от 19.10.2010 год. по в.гр.д.№189/2010 год. на Окръжен съд [населено място] ,с което частично е отменено решение от 04.05.2010 год. по гр.д.№586/2009 год. на Районен съд [населено място], с което са били отхвърлени предявените от [фирма] [населено място] срещу [община] при условие на обективно съединяване: 1/иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането на ищеца за сумата 22 543.53 лв., представляваща цена на допълнително извършени от него СМР-рехабилитация на улица в [населено място], извън Договорените с Договор за обществена поръчка от 20.06.2007 год., сключен между страните по делото, за която сума в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и 2/осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 6 644.36 лв. мораторна лихва върху главницата, която не е била предмет на заповедното производство. Районният съд е приел, че сумата по главницата от 22 543.53 лв. не се дължи, защото в договора липсва уговорка, че общината се задължава да изплати действително извършените СМР. С цената им се завишава уговорената цена по договора, което с оглед забраната на чл.43 ал.2 ЗОП и чл.33 НВМОП е недопустимо. С обжалваното въззивно решение e прието, че част от извършените СМР на стойност 1 404.96 лв., които не са обхванати от договора за обществена поръчка, са извършени от ищеца- изпълнител, приети са от общината-възложител, поради което на основание чл.266, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че тя дължи заплащането им. Върху тази част от главницата е присъдена й мораторна лихва за сумата 389.02 лв.
І.По касационната жалба на [фирма] [населено място].
Касаторът [фирма] [населено място], чрез адвокат И. М. с касационна жалба с вх.№ А1640 от 02.12.2010 год. на Окръжен съд [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение, като твърди, че е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че необосновано на базата на едни и същи доказателства са направени два противоречиви правни извода. Извършената от касатора работа е приета от възложителя, поради което за него е възникнало задължение за заплащане на дължимото възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната община оспорва основателността на касационната жалба.
Касационната жалба на [фирма] [населено място] е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Решението на Окръжен съд [населено място] в обжалваната от [фирма] [населено място] част не следва да се допуска до касационен контрол. Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация- да формулира значимия за изхода на делото конкретен правен въпрос. Чрез препращането към правилното приложение на нормата на чл.266, ал.1 ЗЗД фактически е допуснал смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, каквото е твърдяната неправилност на обжалваното решение, с основанията за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК.
Непосочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно основание да се откаже селектирането на касационната жалба. В случая не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. По отношение на задължението на възложителя да заплати възнаграждение за приетата работа, съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика. Нормата на чл.266, ал.1 ЗЗД е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване.
ІІ. По касационната жалба на [община]
Касаторът [община] чрез адвокат Р. С., с касационна жалба с вх.№А 1617 от 29.11.2010 год. на Окръжен съд [населено място], подадена по пощата с пощенско клеймо от 25.11.2010год. обжалва въззивното решение, в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ал.1 ГПК. Твърди, че решението на Окръжния съд [населено място] в частта, с която е уважен установителния иск за главницата е постановено в нарушение на чл.43, ал.2 ЗОП, тъй като липсва договорна клауза за увеличаване цената на договорените СМР. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответната страна [фирма] [населено място] не взема становище.
Обжалваното въззивно решение по жалбата на [община] не следва да се допуска до касационен контрол. Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- а именно да формулира точно и мотивирано правните въпроси, обусловили конкретните изводи на въззивния съд, разрешени при наличието на допълнителните предпоставки за достъп до касация, изчерпателно изброени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Чрез дословното прекопиране на касационната жалба фактически е смесил основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК. Основанията за неправилност на обжалваното решение не могат да представляват същевременно и основанията за достъп до касация. Подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въобще не е мотивирано чрез двете му дадени в кумулативна връзка предпоставки- значение на поставения правен въпрос както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.10.2010 год. по в.гр.д.№189/2010 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: