4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 672
С., 30.05. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1827/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Поделение за товарни превози [населено място] против въззивно решение на Великотърноски окръжен съд № 301 от 13.10.2010 г. по гр. дело № 933/2010 год., с което е потвърдено решение № 664 от 13.07.2010 год. по гр. дело № 1692/2010 год. на Великотърноски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на П. С. Г. извършено с акт за прекратяване на трудов договор № 156 от 16.02.2010 г., поради съкращаване на щата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ на директора на [фирма] – поделение товарни превози Горна О., същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „стрелочник маневрен в ЖП гара Ц. ливада” и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 181,97 лв. за периода 17.02.2010 г. – 01.07.2010 г., след прихващане от пълния размер на дължимото обезщетение възлизащо на 3203,91 лв. на сумата 3021,94 лв. – изплатено на работника обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 1 КТ със законна лихва върху главницата от предявяването на иска 15.04.2010 г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправните въпроси – преклудира ли се правото на ищеца да сочи доказателства, извън представените с исковата молба, относно обстоятелства, за които с доклада по делото не му е указано, че следва да докаже и към кой момент се преклудира правото на ищеца да посочва доказателства, извън тези в исковата молба, относно обстоятелства, за които с доклада по делото му е определена тежестта на доказване, за които поддържа, че са от значение за изхода на делото и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът П. С. Г. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване процесуалноправните въпроси са поставени във връзка с извода, че ищецът е член на синдикална организация и като такъв се е ползвал със синдикална закрила преди уволнението на основание чл. 333, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 11, ал. 2 от К., която не е била осъществена от работодателя, чрез изискване и получаване на съгласие за уволнението от съответния синдикален орган – решаващ извод за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, който съдът е направил въз основа на доказателства представени от ищеца в първото съдебно заседание, вместо с исковата молба. Въз основа на доказателства представени в същото първо съдебно заседание – фишове за получено от ищеца трудово възнаграждение за м. декември 2009 г. и м. януари 2010 г., е уважен и иска по т. 3 на чл. 344, ал. 1 КТ, което жалбоподателят намира, че е извършено в нарушение на принципа за ранна преклузия на правата, възприет от действащия процесуален закон.
С обжалваното решение е отговорено на поставените правни въпроси, тогава поддържани като процесуалноправна незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Приетото от съда се явява в съответствие с установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 146 ГПК, чл. 147 ГПК във вр. с чл. 266 ГПК, според която, принципа на преклузия на несвоевременно направени доказателствени искания намира приложение, само ако първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 146 ГПК да направи правилен доклад по делото с точни указания на страните, за кои твърдени факти не сочат доказателства, като им даде възможност да предприемат съответните процесуални действия – решение № 700/06.12.2010 г. по гр. дело № 304/2010 г. ВКС; решение № 549/29.10.2010 г. по гр. дело № 56/2010 г. ВКС; решение № 385/10.05.2010 г. по гр. дело № 12465/2009 г. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Възможността да се сочат известни на страната обстоятелства и доказателства и да се представят намиращи се в нейно държане доказателства започва да се преклудира с подаването на исковата молба и изтичането на срока за отговор и се преклудира окончателно в първото заседание за разглеждане на делото. След това може да се твърдят само новооткрити обстоятелства и да се сочат и представят новооткрити доказателства, които страната не е могла да узнае, посочи и представи своевременно, при полагане на дължимата грижа.
С обжалваното решение по поставените правни въпроси е прието, че в съответствие с принципа за обективната истина, съдът осигурява възможност на страните и им съдейства за установяване на фактите от значение за спорното право и това задължение, съдът изпълнява чрез предвидения в чл. 146 ГПК доклад на делото. В конкретния случай въззивният съд е констатирал, че с доклада първоинстанционният съд не се е произнесъл по твърдението в исковата молба за неспазена закрила по чл. 333, ал. 4 КТ и не е указал на ищеца, че по това твърдение не сочи доказателства, затова като е приел в първото съдебно заседание представените от ищеца синдикална книжка и фишове, за последните в доклада са дадени указания, и ги е ценил като релевантни за спора доказателства, първоинстанционният съд не е нарушил принципа на поетапната преклузия по чл. 146, ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното поставените правни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с установената съдебна практика на ВКС по чл. 291 ГПК, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, респ. т. 3, след като има установена съдебна практика, за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационна обжалване на решение № 301 от 13.10.2010 г. по гр. дело № 933/2010 год. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ