O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София, 27.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 326 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 25361/20.09.2008 година на С. Х. Н. и Л. А. Н. от гр. С., чрез адв. Т срещу въззивно Решение от 31. 07. 2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 1482/2004 година на Софийския градски съд , с което е оставено в сила Решение от 29.12.2003 година по гр.д. Nо 8884/1999 година на Софийския районен съд по уважения иск по чл. 7 ЗВСОНИ.
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част вззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържа се , че по делото е останал неизяснен въпроса за правото на ищците да искат възстановяване правото на собственост , тъй като ищците са поискали да се признае за нищожен Договор за продажба на държавен недвижим имот- апартамент в гр. С. ул.”Л” Nо 4 с площ от 92.14 кв.м., собственост на Е. Д. , като единствен наследник на Д. и Т. Р. , отчужден по пр.Nо 3227/1948 г., но по делото е установено, че е налице и втора отчуждителна преписка за имота. Не е установена категорично индивидуализацията на възстановената собственост , след като доказателствата по отчуждителната преписка на Комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС касаят отчуждаване се в полза на държавата на друг имот- „партер от 3 стаи, сутерен от две стаи и таванска стоя от къщата на ул.”К” 4, застроена площ от 74 кв.м., къща в стария парцел ****а два етажа с по две стаи и кухня , застроена площ от 100 кв.м./ при останали неотчуждени тристаен апартамент над партера от къщата на ул.”К”и други два имота – на ул.”С” и л.”П” 36 , както и не е могло да се иска възстановяване на собствеността поради определеното обезщетение в размер на 2 114 319 лв. В полза на Е. К. с обжалваното решение е допуснато нарушение по приложение чл. 24 ал.1 от НПЗЖ от 1973 година , при възприето стеснително тълкуване на закона в смисъл , че не може да има делегиране на правомощия в лицето на зам.председателя, според ППЗДЖ няма ограничение за делегиране на правомощия.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което жалбоподателите , чрез процесуалния си представител- адв. Т мотивират допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК , поддържайки , че съществения процесуално правен въпрос – този за допустимостта да се извърши възстановяване собствеността на един недвижим имот, след като самото отчуждаване е по две преписки и липсата на уточнение по коя от преписките е извършено отчуждаването,за проверката за формулирани основания по исковата молба и служебните задължения на съда, противоречи на възприетата теза по Решение Nо 823 /2006 година по гр.д. 20/2006 г. ВКС, а материално-правният въпрос е свързан с приложението на чл. 4 ЗВСОНИ, в хипотезите на определено парично обезщетение за това в доказателствената тежест е да установи дали е получено или не това обезщетение – обратното на Решение Nо 97/2000 г. По гр.д. Nо 107/1999 година на ВКС. Материално правният въпрос за приложението на чл. 24 ал.1 от ППЗДЖ и чл. 26 от Наредбата , в хипотезите на подписан договорът за продажба на жилище от държавния жилищен фонд , без запетайка от оторизираното длъжностно лице- зам.председателя на ИК на ЛРНС, могат ли да се правят изводи за липса на законова делегация на права, също се поддържа , че е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата.
По делото е подадена насрещна касационна жалба вх. Nо 34 936/10.12.2008 година от А. А. К. и В. А. К. , чрез повереника им адв. Н, в частта , с която с Решение от 31.07.2008 година по гр.възз.д. Nо 1482/2004 година на СГС някои от наведените основания по заявените искове по чл. 7 ЗВСОНИ са отхвърлени. Поддържа се , че ако се уважи касационната жалба на С. Н. и Л. А. Н. , то следва да се допусне до разглеждане и насрещната касационна жална , а ако се отхвърли иска, да се постанови ново решение , с което се уважат другите искове по чл. 7 ЗВСОНИ за нарушение на следните нормативни актове: нарушение на чл. 5 от ЗНО, нарушение на чл. 8 ЗНО, за използване на служебно положение при покупката, закупуване на имот, надхвърлящ жилищните нужди на купувачите. Поддържа се , че като купувач по договора от 4.12.1973 година Г. И. Х. и сина и С. Н. не са отговаряли като наематели на имота и са заемали площ, значително надвишаваща техните нужди- чл. 5 ЗНО. С решението на въззивния съд, потвърждаващо решението на първата инстанция, неправилно е прието , че това нарушение на нормативните изисквания не опорочава продажбата на процесния апартамент. Практиката приема обратното , тъй като в помещенията, които не им се полагат , биха били настанени други наематели и продажбата в нарушение на чл. 18 НПЗДЖ- налице е противоречива практика – Решение 1623/ 10.03.1994 година ВС- 4 отд.
С изложение по см. на чл. 284 ал.3 т.1 ГПК допустимостта се обосновава с наличие на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС , когато е допуснато нарушение на процедурата по настаняване като наематели по чл.5 и 8 ЗНО и значението им за законосъобразността на сделката- в обратния смисъл Р Nо 1623/10.03.1994 година по гр.д. Nо 186/1993 г. На ВКС и Решение 1180/06.08/2002 година по гр.д. Nо1324/2001 година на 4 отд. На ВКС
Отговор по чл. 278 ал.1 ГПК от А. К. и В. К. , с който се сочи , че касационното обжалване по касационната жалба на С. Х. Н. и Л. А. Н. е недопустимо, тъй като посочените фактически въпроси не са правни и не попадат в приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК , поради което и могат да обусловят допустимостта на обжалването, представените решения са неотносими към спора.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка за наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационните жалби са процесуално допустими от от гл.т. спазване сроковете по чл.283 ГПК и по чл. 278 ал.2 ГПК , така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. , преценено с оглед характера на производството и заявения иск за защита право на собственост на апартамент в гр. С..
С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на С. Н. и Л. А. Н. е оставил в сила решението на първата инстанция , по уважения иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 04.12.1973 година –апартамент в гр. С., на ул.”Л” Nо 4 , състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня , баня , клозет и антре, застроен на площ от 92.14 кв.м. ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж , поради допуснати нарушение на чл. 24 ал.1 и 2 от Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища/ 1973г./. Със същото решение е оставено в сила решението на първата инстанция по жалбата на А. А. К. и В. А. К. , в частта , с което е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на Договора от 4.12.1973 година на основание нарушение на изискванията на закона за настаняване на наематели в процесното жилище поради допуснати нарушение по чл. 5 и чл. 8 ЗНО и чл. 6 от Наредбата за продажба и замяна на жилища във вр. с § 2 от ПЗР на ППЗСГ и във. ал.2 от ППЗСГ.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с практиката на съдилищата, обоснована по делото с цитираните и представени с изложението решения на състави на ВКС по приложението на чл. 7 ЗВСОНИ във вр. с чл. 26 ЗЗД и НПЗЖ /1973 г./ .
Релевираните процесуално-правни въпроси – за допустимостта да се извърши възстановяване собствеността на един недвижим имот по реда на ЗВСОНИ , след като самото отчуждаване е по две преписки и липсата на уточнение по коя от преписките е извършено отчуждаването, без проверката за формулирани основания по исковата молба и неизпълнение на служебните задължения на съда в тази насока не могат да бъдат квалифицирани като основание за селекция по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, които е постановено в противоречие на цитираното Решение Nо 823 /2006 година по гр.д. 20/2006 г. ВКС.
Проверката, която касационната инстанция извършва по допустимостта на съдебния акт/ и която не е извършена от въззивния съд според релевираните доводи/ , от гл.т. на проверка на редовността на исковата молба с оглед на посочени точни и ясни основания , очертаващи предмета на спора по делото, са процесуални действия в рамките на касационните правомощия на съда по чл. 281 ГПК. Пропускът на долната / въззивна /инстанция да извърши вменено по силата на закона процесуално действие/ като проверка редовността на исковата молба, преценка на доказателствата , излаган на мотиви и др./ , е основание за наличие на порок от категорията на визираните по чл. 281 ГПК. Само извършена от съда дейност по формиране на съдийското убеждение по повод решението на конкретен казус, имаща характера на взето решение по приложението на конкретен процесуален или материално-правен въпрос, който е разрешен по начин различен от този , уреден със задължителна или трайно установена практика на съдилищата , може да бъде основание за селекцията по допустимостта на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По повдигнатия материално-правен въпрос по приложението на чл. 4 ЗВСОНИ в хипотезите на определено/ по отчуждителната преписка/ парично обезщетение и доказателствената тежест за установяване дали е получено или не това обезщетение не може да се приеме , че има противоречие с възприетата теза по Решение Nо 97/2000 г. По гр.д. Nо 107/1999 година на ВКС, тъй като липсва сходство на хипотезите/ освен че се касае до възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ/. Тежестта на доказване на факт, винаги е за страната , която черпи благоприятните / с оглед на позицията и в процеса и тезата на защита/ последици от неговото установяване. Ако по делото има твърдения , че обезщетението е или не е платено,то доказването на факта е на страната която го твърди. Съдът е процедирал именно в такава насока, поради което не може да се поддържа, че има някакво отклонение от интерпретирането на основанията за възстановяване собствеността при приложението на чл. 4 ЗВСОНИ.
Материално правният въпрос за приложението на чл. 24 ал.1 от ППЗДЖ и чл. 26 от Наредбата , в хипотезите на подписан договорът за продажба на жилище от държавния жилищен фонд , без запетайка от оторизираното длъжностно лице- зам.председателя на ИК на ЛРНС и направеният в обжалваното решение извод за липса на законова делегация на права, не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, а доколкото би имало решения в обратния смисъл, то страната не е подкрепила доводите си, прилагайки същите с касационната жалба.
По насрещната касационна жалба , настоящият състав намира , че доколкото е налице обвързаност между касационната жалба и насрещната касационна жалба , в настоящия случай последната не следва да бъде обсъждана от гл.т. на допустимост на касационно обжалване на посочените основания по чл. 280 ал.1 ГПК. Законодателят е дефинирал обвързаността между касационна жалба и насрещна касационна жалба в смисъл, че насрещната касационна жалба не подлежи на разглеждане , ако не бъде допуснато разглеждането на касационната жалба . „Разглеждането „ като правораздавателна дейност на касационния съд в случая следва да се разбира в широк смисъл, т.е. не само дейността на съда по същинското разглеждане на делото след селекция и допуснато касационно обжалване на въззивно решение, но и самия процес на селекцията.
Ето защо и н основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, чл. 278 ал.4 ГПК и чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 25361/20.09.2008 година на С. Х. Н. и Л. А. Н. от гр. С., чрез адв. Т срещу въззивно Решение от 31. 07. 2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 1482/2004 година на Софийския градски съд , с което е оставено в сила Решение от 29.12.2003 година по гр.д. Nо 8884/1999 година на Софийския районен съд по уважения иск по чл. 7 ЗВСОНИ и подадената в срок насрещна касационна жалба вх. Nо 34 936/10.12.2008 година от А. А. К. и В. А. К. , чрез повереника им адв. Н, в частта , с която с Решение от 31.07.2008 година по гр.възз.д. Nо 1482/2004 година на СГС по заявените искове за допуснати нарушения на нормативни актове по чл. 7 ЗВСОНИ , са отхвърлени.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: