О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
гр.София, 17.06.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 465 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.11.2009г. по гр.д. №2173 / 2009г., с което Пловдивски ОС е отхвърлил иска на “Т”А. срещу К. К. за осъждането да им заплати сумата 2280 лева лева, на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, представляващи липси на стоково материални, както и лихви за забава за времето от 31.07.2004г. до 29.05.2008г. в размер на 1155,17 лева.
Жалбоподателят – “Т”А. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е като е оставил в сила решение от 14.05.2009г. по гр.д. №1597/2008г. на Пловдивски РС, е отхвърлил иска на “Т”А. срещу К. К. за осъждането му да им заплати сумата 2280 лева, на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, представляващи липси на стоково материални, както и лихви за забава за времето от 31.07.2004г. до 29.05.2008г. в размер на 1155,17 лева. Съдът е приел за установено, че ответникът-“продавач консултант, кранист и мотокарист” в склад за строителни материали на ищеца, на 31.07.2004г. не е получил и заприходил 19 тона брикетен синтеж и при извършената ревизия към 27.11.2006г. не е констатирана липса на такава стока. Липса на такава стока не е констатирана и при извършена инвентаризация на 07.11.2006г. При така установените данни по делото съдът е отхвърлил предявените искове.
В изложение към касационната си жалба “Т” А. поддържа, че въззивният съд е разрешил процесуален въпросът от значение за спора – за правомощията на въззивния съд при произнасяне по валидността на съдебния акт /чл.269, изр.1 ГПК/ и за разпределение на доказателствената тежест в производството с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, коита са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Представя решение от 14.11.2008г. по гр.д. №2287/2008г. и решение от 13.07.2005г. по гр.д. №838/2003г. на ВКС, в което е прието, че в тежест на ответникът е да докаже, че щетата не е причинена от него.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване. В случая с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, а именно относно разпределение на доказателствената тежест при спор с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, като е дал разрешение на този въпрос в съответствие със задължителната практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС, намерила израз в решение от 02.06.2009г. по гр.д. №758/2009г. на ВКС. В същата е застъпено разбирането, че съгласно разпоредбата на чл. 127 ГПК/отм./ -чл.154 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, т.е. всяка страна носи доказателствена тежест относно фактите, от които иска да извлече изгодни за себе си правни последици. При констатация за липса на парични или материални ценности, поверени на служителя под отчет, презумира се, че щетата е причинена от отчетника, в чиято тежест е установяването, че не е причинил щетата или че това не е извършено виновно. Съдът в съответствие с практиката не е прехвърлил доказването на тези отрицателни факти в тежест на ощетеното дружество. При тези данни не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Що се касае до поставения за разглеждане въпрос за правомощията на въззивния съд, настоящият състав намира, че жалбоподателят не сочи кое конкретно нарушение на съдопроизводствени правила, водещи до недопустимост на постановения съдебен акт, не е преценено от въззивния съд в обжалваното решение. Този въпрос не обуславя крайния резултат по спора, поради което произнасянето по него от ВКС по никакъв начин не би повлияло на атакуваното решение, независимо какво би било значението му изобщо за развитието на правото и за точното прилагане на закона.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на решение от 30.11.2009г. по гр.д. №2173 / 2009г. на Пловдивски ОС основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК по жалба на “Т”А. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: