О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 11.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2493/2019г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. П. срещу определение №1661 от 19.08.2019г., постановено по в.ч.гр.д.№1840/2019г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение №6200/04.06.2019г. по гр.д.№3110/2018г. на Пловдивски районен съд .
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения иск с правно основание чл.58 ЗК, е неправилно. Според касатора от мотивите на въззивното определение не става ясно дали производството е прекратено поради наличие на влязло в сила решение съ същия предмет или поради липса на правен интерес за ищеца от продължаване на производството. Оспорва се извода на съда, че член-кооператорите са необходими другари по иска по чл.58 ЗК като се сочи, че касаторът не е могъл да встъпи в производството по гр.д.№3693/2018г. на Пловдивски ОС, образувано по иск на друг член-кооператор. Излагат се доводи, че въззивният състав не е обсъдил оплакването във въззивната частна жалба, че по делото не е приложен официално заверен препис от решението по гр.д.№3693/2018г. на Пловдивски ОС. На последно място се твърди, че с обжалваното определение неправилно са присъдени разноски в полза на особения представител на кооперацията в размер на 200лв. Претендира се отмяна на въззивното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд, както и да бъде изменено въззивното определение в частта му за разноските.
В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, които според касатора обуславят допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: „Задължителни необходими другари ли са в производството по иск по чл.58 ЗК за отмяна на взето решение на ОС на кооперацията всички член-кооператори?” Приложими ли са разрешенията, дадени с т.5 от ТР 1/2002г. на ВКС, ОСГТК, към решенията на ръководните органи на кооперациите? Налице ли е правен интерес за член-кооператор да поддържа иск, предявен от него по чл.58 ЗК, при наличието на влязло в сила решение, с което е уважен аналогичен иск на друг член-кооператор?”
Отделно са формулиран следните въпроси, за който се твърди, че обуславят допускане на касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №77/17.03.2015г. по гр.д.№2040/2014г. на ВКС, ІV г.о. и решение №164/04.06.2014г. по гр.д.№196/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., а именно: „Има ли задължение съдът при постановяване на решението да прецени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните? Има и задължение въззивният съд да изложи логични мотиви в съдебния си акт, има ли задължение да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?”.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на частната касационна жалба от адвокат Р. П. в качеството й на особен представител на ответника Кооперация „Земеделска кооперация Прогрес”, в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба и се иска присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите на жалбоподателя по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният състав от Пловдивски окръжен съд е потвърдил определение №6200/04.06.2019г. по гр.д.№3110/2018г. на Пловдивски районен съд, с което е върната исковата молба на Н. Н. П. за отмяна на основание чл.58 ЗК на решенията на общото събрание на Кооперация „Земеделска кооперация Прогрес” – [населено място], проведено на 17.02.2018г. и е прекратено производството по делото.
Въззивният състав е посочил, че първоинстанционното дело е образувано по искова молба от Н. П. с правно основание чл.58 ЗК против Кооперация „Земеделска кооперация Прогрес“ – [населено място] за отмяна на решенията на Общото събрание на кооперацията,проведено на 17.02.18г. като в последното проведено по делото съдебно заседание от 08.05.2019г. ищецът е представил препис от решение №2755/11.07.2018г. по гр.д. №3693/2018г.на Пловдивски РС, 17-ти с-в, от което е видно, че по предявен иск на основание чл.58 ЗК от друг член-кооператор на ответната кооперация е било отменено изцяло оспореното по гр.д.№3110/18г. на Пловдивски РС решение на ОС на ответната кооперация. Решението по гр.д.№3693/2018г.на Пловдивски РС е постановено по реда на чл.238 и сл.от ГПК и е влязло в сила на 11.07.2018г.
Въззивният състав е възприел изцяло становището на първата инстанция за недопустимост на производството поради липса на правен интерес за ищеца от продължаването му и е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на обжалваното пред него определение. Посочил е, че след като оспорените от ищеца решения, взети от ОС на кооперацията, са отменени по иск на друг член-кооператор с влязло в сила решение, то за ищеца липсва интерес от предявяване на иск на същото основание предвид и факта,че всички член-кооператори са задължителни необходими другари в производството по чл.58 ЗК и спрямо всички тях се простират субективните предели на СПН на постановеното решение. С обжалваното определение са приети за неоснователни възраженията в частната жалба, че ищецът П. е нямал възможност да узнае за наличието на образуваното по-късно гр.д.№3693/2018г.на Пловдивски РС и да участва в него, като въззивният съд е посочил, че е без значение кое от двете дела е образувано по-рано, тъй като съдът е длъжен да следи за наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на производството във всеки един момент от развитието му. С оглед оплакването в частната жалба за непосочване от първата инстанция на основанието, на което е прекратено производството, въззивният състав е отразил, че в мотивната част на обжалвания съдебен акт изрично е записано,че исковата молба е върната и производството по делото е прекратено на основание чл.130 от ГПК.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.
Нито един от формулираните от касатора правни въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът: „Налице ли е правен интерес за член-кооператор да поддържа иск, предявен от него по чл.58 ЗК, при наличието на влязло в сила решение, с което е уважен аналогичен иск на друг член-кооператор?”, се отнася изцяло до правилността на обжалвания съдебен акт, която не е предмет на проверка в производството по допускане на касация по чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Свързаните помежду им въпроси: „Задължителни необходими другари ли са в производството по иск по чл.58 ЗК за отмяна на взето решение на ОС на кооперацията всички член-кооператори? и Приложими ли са разрешенията, дадени с т.5 от ТР 1/2002г. на ВКС, ОСГТК към решенията на ръководните органи на кооперациите?” нямат характеристиката на значими за делото въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото решаващият извод на първата инстанция за липсата на правен интерес от продължаване на производството по иска на П. по чл.58 ЗК (възприет и от въззивната инстанция с оглед препращането по чл.272 ГПК), е свързан със субективните предели на задължителната сила на влязлото в сила решение по гр.д.№3693/2018г.на Пловдивски РС, с което са отменени изцяло решенията на ОС на Кооперация „Земеделска кооперация Прогрес“, проведено на 17.02.2018г. Неправилното интерпретиране от двата съда на мотивите на т.5 от ТР №1/06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ВКС, ОСГК в смисъл, че член-кооператорите са задължителни необходими другари в производството по отмяна на решенията на ОС (а не че встъпилият по чл.74, ал.3 ТЗ съдружник като съищец придобива качеството на необходим другар), не променя застъпеното в обжалваното определение становище, че поради субективните предели на задължителната сила на влязлото в сила решение по иска по чл.58 ЗК, с което са отменени решенията на ОС на кооперацията, това решение има действие по отношение на всички – на кооперацията и на отделните му членове, което обуславя липсата на правен интерес от повторната му отмяна.
Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпросите на касатора относно задълженията на въззивната инстанция „ 1.) да прецени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, 2.) да изложи логични мотиви в съдебния си акт, 3.) да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и 4.) ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?”. Въззивният състав е обсъдил всички доводи и оплаквания на частният жалбоподател, които е приел за относими към правилността на обжалвания пред него съдебен акт. Следва да се има предвид, че във въззивната жалба не се твърди, че решението по гр.д.№3693/2018г.на Пловдивски РС, постановено по реда на чл.238 и сл.от ГПК, за което ищецът е представил разпечатан неофициален препис от web страницата на съда, е било неистинско, или, че впоследствие е било отменено по реда на чл.240, ал.1 или ал.2ГПК, което евентуално да обуслови поддържаното във въпроса обстоятелство за наличие на противоречиви по делото доказателства.
На основание чл.47, ал.6 изр.последно ГПК във вр. с чл.36, ал.2 ЗА следва да бъде определено възнаграждение за особения представител на ответната кооперация в размер на 100лв. (1/2 от минималното възнаграждение по чл.11 от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения) като се има предвид липсата на правна сложност на спора по допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
В частната касационна жалба е направено искане за изменение на въззивното определение в частта му за разноските, което не е от компетентност на касационния състав в производството по чл.274, ал.3 ГПК. По това искане на частния касатор следва да се произнесе въззивния състав по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1661 от 19.08.2019г., постановено по в.ч.гр.д.№1840/2019г. на Пловдивски окръжен съд.
Определя на основание чл.47, ал.6 ГПК за касационната инстанция възнаграждение за назначения особен представител на Кооперация „Земеделска кооперация Прогрес” [населено място] |Ж. – адвокат Р. П. от АК – П. в размер на 100 лв. като осъжда Н. Н. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”5-та” 2 да заплати по сметката на ВКС определеното адвокатско възнаграждение в размер на 100лв. (сто лева).
Делото да се изпрати на Пловдивски окръжен съд за произнасяне по искането на Н. Н. П. в частната касационна жалба за изменение на определение №1661 от 19.08.2019г.по в.ч.гр.д.№1840/2019г. на Пловдивски окръжен съд, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: