О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 12.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №1797/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. Е. срещу решение №2417 от 16.12.2016г., постановено по в.т.д. №2238/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 3 с-в, с което е потвърдено решение №258/01.02.2016г. по т.д.№3376/2012г. на Софийски градски съд, т.о. 20 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че неправилно въззивният състав е извършил преценка по реда на чл.17 ал.2 ГПК на законосъобразността на издадената от Патентното ведомство регистрация на полезен модел „Полезен модел №1798 U1 2013” като се излагат съображения, че вписването в регистъра на Патентното ведомство не представлява административен акт. Същевременно в касационната жалба се акцентира върху обстоятелството, че ответното дружество „Б. Е. /н./ е приело изработеното от касатора без забележки с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, с което се установява изпълнение на договора. Оспорва се и извода на съда относно достоверната дата на договора като се твърди, че за наличието на достоверна дата за предаването на етапите по договора свидетелстват направените публикации в научни издания след даденото с протокол №1/28.01.2011г. разрешение за публикуване на материалите по внедреното ноу-хау. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения положителен установителен иск за съществуването на вземането на ищеца в размер на 4 900 000лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроса, за които касаторът твърди, че са обусловили преценката на съда за неоснователност на предявения иск, а именно:
1.”В контекста на мерките, процедурите и средствата за защита на интелектуалната собственост, регламентирани с Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г., транспонирана със Закона за патентите и регистрацията на полезни модели, допустимо ли е по реда на чл.17 ал.2 ГПК да се извършва косвен контрол за законосъобразност на регистрацията на полезен модел?”
2. „Допустимо ли е по реда на чл.17 ал.2 ГПК да се изследва изпълнението на условията по чл.73 ал.3 ЗПРПМ при положение, че същите не са предмет на задължителна проверка при регистрацията, а подлежат на изследване само в производството за заличаване на регистрацията на полезен модел?”
3.”Разпоредбите на чл.55 ал.2 т.2, чл.58 ал.5 от ЗПРПМ, допускат ли при проверка на изискванията на чл.73 ал.3 от ЗПРПМ в рамките на контрола по чл.17 ал.2 ГПК да се използват вещи лице, които не отговарят на изискванията на чл.83 ал.2 ЗПРПМ?”
В изложението се поддържа, че формулираните от касатора въпроси не се били поставяни пред съдилищата и по тях липсва задължителна съдебна практика, което обуславя наличието на предпоставката за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника [фирма] /н./, в който се твърди, че касационната жалба е основателна по изложените в нея съображения. Представен е писмен отговор и от встъпилия в производството по реда на чл.218 ГПК помагач на длъжника [фирма], в който се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че касаторът не е формулирал правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, както и че поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Иска се да не бъде допускано касационно обжалване, а в случай на допускане – въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №258/01.02.2016г. по т.д. №3376/2012г. на СГС, т.о. 20 с-в., с което е отхвърлен предявения от И. Б. Е. против [фирма] иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуване на вземане в размер на 4 900 000лв., представляващо възнаграждение, съответно на изпълнената част от договор от 22.01.2008г. за разработване и внедряване на ноу-хау за екологично енергийно-ефективно производство на растителни масла.
Посочвайки, че въззивният съд се произнася само по наведените с въззивната жалба възражения, въззивният състав е обсъдил в обжалваното решение единствено оплакванията на въззивника И. Е. като по отношение на приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и на правните изводи на СГС, апелативният съд е направил препращане към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК.
В мотивите на първоинстанционното решение, към които е препратил въззивния съд, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че претендираното от ищеца вземане от договора за разработване и внедряване на ноу-хау за екологично енергийно-ефективно производство на растителни масла, не е възникнало поради симулативност на договора от 22.01.2008г. Въз основа на събраните по делото доказателства и в частност със заключенията на вещите лице по извършените съдебно-технически експертизи съдът е приел симулативност на договора поради липсата на икономическа логика, съответна на добрата търговска практика. Този извод според съда се подкрепя от обстоятелството, че определеното възнаграждение в размер на 5 000 000лв. не е икономически обосновано с оглед установеното по делото съотношение на уговореното възнаграждение спрямо размера на разходите, които иновацията би спестила на възложителя за определен период, както и с факта, че представеният от ищеца проект не е пряко приложим без изготвени допълнителни указания, които следва да бъдат дадени от автора. В решението е посочено също, че сключването на договора при знанието, че поради естеството на поетото задължение, уговореният срок за изпълнение не е в състояние да обезпечи точното престиране, също води до извода, че с договора страните не държат сметка за неговото реално изпълнение.
На второ място съдът е изложил доводи за симулативност на договора с оглед установената чрез повторната съдебно-техническа експертиза липса на уникални решения в технологията за производство на растителни масла с предварителна влаго-термична обработка и пресоване (новостта е само относно управлението и архивирането на стойностите на следените и контролирани технологични параметри) като е акцентирал върху обстоятелството, че според заключението на вещото лице Н. добавянето чрез разработката на въртящи се стесняващи бленди няма да доведе до полезен резултат. С оглед обстоятелството, че процесната разработка е регистрирана в Патентното ведомство като полезен модел по см. на чл.73 ЗПРПМ, съдът е обсъдил правомощието си по чл.17 ал.2 изр.2 ГПК за косвен контрол в исковия процес за наличието на материалноправните предпоставки по чл.73 ал.3 ЗПРПМ за регистрирането на полезния модел. Приемайки, че актът на Патентното ведомство има характер на административен акт, първоинстанционният съд е посочил, че в случая когато регистрацията се противопоставя в съдебен процес на трето лице, няма процесуална пречка за косвен съдебен контрол. Според съда с процесния договор страните са се договорили за създаването и заплащането на иновативен продукт, който обаче следва от състоянието на техниката, а елементите на новост или нямат пряко отношение към повишаване на добива или тяхната пряка приложимост е под съмнение.
На трето място в първоинстанционното решение е обоснован извода за симулативност поради липса на достоверност на посочената в договора дата. Според съда при спазване на правилата по чл.181 ГПК следва да се приеме за достоверна дата на договора 10.11.2010г., когато договорът е възпроизведен за първи път в официален документ (при вписването на особения залог), която дата е след началната дата на пускане в експлоатация на производствената линия.
На последно място са изложени съображения са симулативност на процесния договор свързани с поведението на ищеца както в производството по несъстоятелност на [фирма], така и с процесуалното поведение на ответника в исковото производство по чл.694 ТЗ.
В обжалваното въззивно решение съставът от САС е приел за неоснователно възражението на И. Е. за допуснати процесуални нарушения от СГС, свързани с липсата на разграничение на вида симулация (относителна или абсолютна). Посочено е, че изложените мотиви в решението на първата инстанция са подведими към правилото на абсолютната симулация (без да се прикрива друга сделка), което е в съответствие с поддържаната недействителност на договора от [фирма].
По отношение на възражението за неправилно приложение на разпоредбата на чл.17 ал.2 ГПК въззивният състав е препратил към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК. Апелативният съд е изложил аргументи за неоснователност на възражението за некомпетентност на вещите лица с оглед изискванията на чл.83 ал.2 ЗПРПМ към изискванията за компетентност на съдебните експерти. От една страна е посочил, че изискванията на чл.83 ЗПРПЛ не могат да бъдат транспонирани механично към компетентността на съдебните експерти, преценката на която е в правомощието на съда. От друга страна въззивният състав е посочил, че вещите лица Б. и Н. притежават необходимия ценз за преценка за наличие на предпоставките за регистриране на полезен модел. Във връзка с оплакването на въззивника за неправилно определяне на достоверната дата на договора, въззивният съд е приел, че наведените в жалбата доводи срещу приетата дата 10.11.2010г. не са релевантни към визираните в чл.181 ГПК предпоставки, тъй като сочените от въззивника обстоятелства, предхождащи датата 10.11.2010г., не са с безспорна доказателствена сила.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Първият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК: В контекста на мерките, процедурите и средствата за защита на интелектуалната собственост, регламентирани с Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г., транспонирана със Закона за патентите и регистрацията на полезни модели, допустимо ли е по реда на чл.17 ал.2 ГПК да се извършва косвен контрол за законосъобразност на регистрацията на полезен модел?” не обуславя наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът не е значим за конкретния правен спор, тъй като апелативният съд и първоинстанционният съд (с оглед препращането към мотивите на първата инстанция по чл.272 ГПК), въобще не са обсъждали допустимостта на косвения контрол по чл.17 ал.2 ГПК в контекста на транспонираните в ЗПРПМ мерки, процедури и средства за защита на интелектуалната собственост, регламентирани с Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. Единственият аргумент на съдилищата за допустимост на косвения съдебен контрол по чл.17 ал.2 изр.2 ГПК е свързан със становището, че актът на Патентното ведомство има характер на административен акт.
Аналогично не е обусловил решаващите изводи на съда и вторият въпрос: „Допустимо ли е по реда на чл.17 ал.2 ГПК да се изследва изпълнението на условията по чл.73 ал.3 ЗПРПМ при положение, че същите не са предмет на задължителна проверка при регистрацията, а подлежат на изследване само в производството за заличаване на регистрацията на полезен модел?”. Но дори да се приеме, че с така формулирания въпрос, касаторът оспорва извода на съда, че регистрацията в Патентното ведомство няма характер на административен акт и следователно, че не са налице предпоставките по чл.17 ал.2 ГПК за инцидентно произнасяне по законосъобразността на административните актове, следва да се има предвид, че становището на първоинстанционния съд (към което е препратил въззивния състав) за липсата в случая на предпоставките по чл.73 ал.3 ЗПРПМ за регистриране на полезен модел, не е обусловило решаващите изводи за разкритата в производството по чл.694 ТЗ абсолютна симулативност на процесния договор. Симулацията е обоснована от съдилищата с установената по делото липса на икономическа логика на договора, резултат от уговаряне на възнаграждение в размер на 5 000 000лв. за иновация, която дори да бъде внедрена (въпреки установената по делото липса на указания от автора за това и невъзможността за точно престиране в уговорения срок), не би могла да осигури съответен на възнаграждението икономически резултат. Анализът на мотивите на първоинстанционното решение, към които препраща въззивния съд, сочи, че доводите на съда за липса на елемента „новост” по отношение на производствения процес в регистрирания полезен модел в контекста на проверката по чл.17 ал.2 ГПК, са свързани с извода в заключението на вещото лице Н., че „добавянето чрез разработката на въртящи се стесняващи бленди няма да доведе до полезен резултат”.
Третият въпрос: ”Разпоредбите на чл.55 ал.2 т.2, чл.58 ал.5 от ЗПРПМ, допускат ли при проверка на изискванията на чл.73 ал.3 от ЗПРПМ в рамките на контрола по чл.17 ал.2 ГПК да се използват вещи лице, които не отговарят на изискванията на чл.83 ал.2 ЗПРПМ?” не е значим за конкретния правен спор по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК с оглед мотивите на въззивния съд, свързани с неоспорването на заключението по извършената повторна експертиза и с оглед изложените от съда съображения относно компетентността на съда за назначаване на съдебни експерти (отделен е въпроса, че въззивният съд не е установил твърдението на касатора, че определените от СГС експерти не отговарят на изискванията по чл.83 ал.2 ЗПРПМ).
Непосочването на правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК от значение за изхода на конкретното дело само по себе е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни основания за това. Независимо от горното, касационният състав констатира, че в изложението касаторът не е изложил съображения в подкрепа на тезата си, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, в какъвто смисъл са указанията, дадени в т.4 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2417 от 16.12.2016г., постановено по в.т.д. №2238/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 3 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: