ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.673
гр. София, 14.10.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08 октомври , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2062/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на „3 С С.”АД-гр.София срещу решение №124/18.01.2013 г. по т.д. № 2149/2012 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 09.03.2012 г. постановено по т.д. № 3442/2010 г. на СГС,VІ-17 с-в в частта , с която е уважен искът на Б. Д. Г. срещу касатора предявен на основание чл.74 ТЗ за отмяна на решението на ОС на акционерите от 16.12.2010 г. ,с което се възлага на Съвета на директорите на ответното дружество да извършва разпоредителни сделки с активи на дружеството на цена не по-ниска от оценката извършена от три вещи лица назначени от Агенцията по вписванията.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, относно приложението на чл.236 ал.2 т.2 ТЗ . Претендира разноски пред ВКС.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т. т.3 ГПК.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за липса на основания за допускане до касация .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че решението на ОС на акционерите от 16.12.2010 г. , с което се възлага на Съвета на директорите на ответното дружество да извършва разпоредителни сделки с активи на дружеството на цена не по-ниска от оценката извършена от три вещи лица назначени от Агенцията по вписванията не съдържа конкретно описание на вещите и имотите от активите на акционерното дружество, нито тяхната оценка. С оглед на това подобно решение попада под императивната забрана на чл.236 ал.2 т.2 ТЗ за вземане на решение за разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите,съгласно последния заверен годишен финансов отчет от страна на Съвета на директорите, при липса на изрично предвидена в устава на АД такава възможност. По изложените съображения, съдът е счел, че обжалваното решение на ОС на акционерите противоречи на цитираната императивна законова разпоредба и на устава на дружеството, поради което на основание ч.74 ТЗ го е отменил.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящ изхода на спора въпросът за възможността разпоредбата на чл.236 ал.2 т.2 ТЗ да се тълкува разширително, т.е. и по отношение на решения с предмет овластяване на СД за разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите,съгласно последния заверен годишен финансов отчет от страна на Съвета на директорите или тази разпоредба касае единствено самото решението за разпореждане.
Твърди се, че този въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че последният отговаря на тях, но не е налице сочената допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1,т.3 ГПК. За да формира решаващата си воля материализирана в обжалваното съдебно решение, съдът се е позовал на ясната и недвусмислена законова разпоредба на чл.236 ал.2,т.2 ТЗ, императивно забраняваща на друг орган,освен ОС на акционерите да взема подобно решение за разпореждане с определени активи на АД, следователно самото решение на ОСА в противен смисъл, каквото е овластяването на СД да вземе подобно решение е в разрез с изведената от цитираната разпоредба забрана за това. Налице е стриктно, а не разширително тълкуване и прилагане на ясна по своя смисъл разпоредба,което изключва необходимостта от нейното тълкуване и не е налице изпълнена хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК/ в този мисъл –цитираното ТР№1/19.02. 2010 по тълк.дело №1/2009 на ОСГТК/.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №124/18.01.2013 г. по т.д. № 2149/2012 на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.