ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 673
София, 15.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 381 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], чрез процесуалния й представител адв.Р. К. срещу решение № 390 от 26.10.2016 г, постановено по гр.дело № 637/2016 г на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 806/14.6.2016 г, постановено по гр.дело № 1038/16 г на Русенски районен съд.С първоинстанционното решение са уважени предявените от С. Р. Н. срещу [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба С. Р. Н. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.П. И..Счита, че не са налице основанията да допускане на решението до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното :
За да постанови обжалваното въззивно решение Русенски окръжен съд е приел, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което С. Р. Н. е изпълнявал при ответника длъжността „лесничей“.Същото е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ-поради съкращаване в щата със заповед № 517/29.12.2015 г на управителя на ответното дружество.С решение № 42 по протокол № 4 от заседание, проведено на 23.12.2015 г на Общински съвет-В. е утвърдено ново щатно разписание на дружеството, считано от 1.1.2016 г като е премахната длъжността „лесничей“.Разкрити са 2 щатни бройки за длъжността “помощник-лесничей“ като едната е останала незаета, а другата е заета от лице, изпълнявало към правнорелевантния момент длъжността „охранител-горски надзирател“.За да уважи предявените искове въззивният съд е приел, че уволнителната заповед не е надлежно мотивирана по смисъла на чл.195 ал.1 КТ, не е налице действително съкращаване в щата и подбор, изпълняваната от ищеца трудова функция не е престанала да съществува, а се изпълнява от длъжността „помощник-лесничей“, нарушена е разпоредбата на чл.8 ал.1 КТ, задължаваща страните да упражняват добросъвестно своите права, тъй като едната от длъжностите „помощник-лесничей“ продължава да е незаета, а ищецът е уволнен, без да му е предложена тази длъжност и без да е ясно защо работодателят е предпочел едната от новооткритите щатни бройки да се заеме от „охранител-горски надзирател“, вместо от „лесничей“.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Формулирани са следните въпроси :
1.Следва ли уволнителната заповед, с която се прекратява трудовото правоотношение поради съкращаване в щата, да бъде мотивирана съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ.Сочи се противоречие с решение № 314 от 30.10.2014 г по гр.дело № 840/14 г, с което е прието по задължителен за съдилищата начин, че за мотивирането на заповедта е достатъчно посочването на правното основание, което отговаря на фактическата обстановка.Неправилни са изводите на съда, че разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ изискваща мотивиране на заповедта за уволнение е приложима при прекратяване на трудовото правоотношение на безвиновните прекратителни основания.Въведените в Кодекса на труда изисквания към работодателя при налагане на дисциплинарно наказание не могат да бъдат прилагани спрямо други основания за прекратяване на трудовия договор- решение № 11/24.1.2012 г по гр.дело № 1783/2010 г на ВКС, Четвърто ГО.
Действително тези изводи на въззивния съд са в противоречие с посочената практика, постановена по реда на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, но тези изводи на съда не са обусловили крайния изход на спора. Такъв въпрос обаче не е поставен от касатора.В случая се касае за превратно упражняване на права по отношение на уволнения служител-на мястото на закритата щатна бройка са открити 2 нови, със същите трудови функции, но ищеца не е назначен.Очевидно е, че до уволнението си същият е изпълнявал трудови функции, които се съдържат в длъжността „помощник лесничей“ и е можел да заеме същата, но целта на работодателя е била да прекрати именно трудовия договор с ищеца.Работодателят има задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, а неспазването му води да последица признаване на уволнението за незаконосъобразно./ в този смисъл решение № 507, постановено по гр.дело № 978/2009 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 192 от 14.6.2013 г по гр.дело № 680/12 г на ВКС, Четвърто ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и разглеждащи именно хипотези на превратно упражняване на права от страна на работодателя по смисъла на чл.8 ал.1 КТ./Добросъвестността се предполага да доказване на противното.Въззивният съд е приел, че са налице проявни форми на недобросъвестност от страна на работодателя при наличие на заявени от ищеца факти и доводи, въведени по надлежния ред.
2/По втория въпрос.Отказът на работодателя да извърши подбор не е незаконосъобразен, но тенденциозното премахване единствено на изпълняваната от ищеца длъжността при запазване по щатното разписание на длъжностите „главен лесничей„ и „помощник-лесничей“ и с оглед предмета на дейност на самия ответник сочат на нарушение на чл.8 ал.1 КТ, както законосъобразно е приел съда.
На третия въпрос следва да бъде даден отговор, както и на предходния.Работодателят не е длъжен да предложи на работника друга длъжност, освен ако това поведение не е продиктувано от проявни форми на недобросъвестно поведение, както е в разглеждания случай.
Представените с касационната жалба съдебни решения относно подбор при единствена щатна бройка, по приложението на чл.328 ал.2 КТ относно правото и задължението за извършване на подбор, относно реалното съкращаване в щата при трансформация на длъжности, са неотносими към настоящия правен спор, предвид обстоятелството ,че водещото основание за отмяна на уволнението, съгласно мотивите на въззивния съд е противоречието с нормата на чл.8 ал.1 КТ.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 390 от 26.10.2016 г, постановено по гр.дело № 637/2016 г на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.