4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
С., 17.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.04.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 109 /2011 година
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ОБЩИНА Х. против определение на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС № 109 от 05. 11. 2010 год., по т.д.№ 808/2010 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, поради изтичане на установения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК преклузивен срок, подадената от настоящия частен жалбоподател молба, основана на чл.303, ал.,т.1 ГПК – за отмяна на влязлото в сила решение на Старозагорския окръжен съд, № 41 от 19.06.2007 год., по т.д.№ 180/2007 год. и потвърденото с него решение № 128 от 05.01.2007 год., по гр.д.№ 1328/2006 год. на Старозагорския районен съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон. Според частния жалбоподател, обстоятелството, че съдилищата в инстанционното производство по делото са оставили необсъден приложения, като писмено доказателство протокол от заседанието на ИК за изграждането на бюст- паметник на Капитан П. войвода е достатъчно, за да обоснове допустимост на извънредното производство за отмяна. В същия порядък на доводи страната изразява несъгласие и с извода на предходния тричленен състав на ВКС относно преклудираното право на молителя да иска отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила въззивно решение на Старозагорския окръжен съд въз основа на РКО от 05. 05.2005 год. на ИК за построяване на процесния паметник, предвид непредставяне на същия на проведеното заключително заседания на този ИК.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПКе възразила по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, намира:
Частната жалба е постъпила в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
За да постанови обжалваното определение предходният тричленен състав на първо търговско отделение е счел, че твърдяното от молителя новооткрито писмено доказателство – протокол от 14.05.2005 год. на ИК за изграждане на паметник на Капитан П. войвода, е станало известно на страната най- късно в съдебното заседание, в което документа е приет като писмено доказателство- 16.05.2007 год..
Следователно, според състава на І-во т.о на ВКС, броен по правилото на чл. 60, ал.3 ГПК тримесечният преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК за Общината е изтекъл на 16.08.2007 год., поради което подадената на 10.06.2010 год. молба за отмяна се явява просрочена и поради това процесуално недопустима.
Според изложеното в съобразителната част на обжалваното определение, не обосновава различен правен извод и приложеният с молбата, като ново писмено доказателство по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК РКО от 05.05.2005 год., на същия ИК.
Чрез този платежен документ от страна на И. комитет е осъществено плащане на сумата 140 лв. на трето за спора лице П. С., с цел довършване на монумента.
Следователно липсата на ангажирани в противен смисъл писмени доказателства, според състава на ВКС, сочи, че присъствието на кмета на Общината, при изслушване отчета на ИК за приходите и разходите за довършване на паметника, материализиран в процесния приложен, като писмено доказателство по делото протокол, е достатъчно,за да се счита ЮЛ за уведомено относно съществуване на такъв разход. Поради това , в качеството си на страна по делото, Общината е могла най – късно от датата на съдебното заседание – 16.05.2007 год. да се снабди с документа и броен от същата, тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК отново се явява изтекъл.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Молителят ОБЩИНА Х., като страна в инстанционното производство по делото е узнал за визирания с молбата за отмяна, като новооткрито писмено доказателства, протокол на ИК още с представяне на документа за доказателство по делото в проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание на 16.05.2007 год..
Следователно правото на молителя да се позове на същия, към датата на подадената молба за отмяна – 10.06.2010 год. е преклудирано и той не разполага с процесуално потестативно правомощие надлежно да сезира касационната инстанция по реда на извънредното производство по чл. 303 и сл. ГПК.
Доколкото в изчерпателно и лимитивно посочените основания за отмяна по чл.303 ГПК, законодателят не е включил неправилната преценка на събраните по делото доказателства от съдилищата в инстанционното производство, то въведеният в този смисъл довод на частния жалбоподател е правно несъстоятелен и не обосновава различен от изградения от предходния тричленен състав на ВКС, правен извод за недопустимост на извънредното производство.
Като законосъобразен и основан на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав споделя и изводът на състава на І-во т.о. на ВКС, че правото на молителя да иска отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, въз основа на РКО от 05.05.2005 год., също е преклудирано.
С приобщаване към доказателствения материал по делото на процесния протокол на ИК, в който е обективиран отчет на ИК за приходите и разходите за построяване на паметника, за молителя е създадена реална възможност, в качеството му на страна в инстанционното производство, да се снабди с издадения от 05.05.2005 год. РКО, удостоверяващ извършен разход по плащане на сумата от 140 лв., считано от датата на проведеното с.з. – 16. 05. 2007 год., поради което подадената на 10.06.2010 год. молба за отмяна се явява просрочена.
Затова, като е оставил същата без разглеждане, излагайки аналогични правни съждения тричленният състав на първо търговско отделение е постановил обжалвания съдебен акт при отсъствие на твърдяните от частния жалбоподател пороци.
Останалите оплаквания в частната жалба, като ирелевантни за производството по отмяна, не следва да бъдат обсъждани. В тази вр. е необходимо единствено да се посочи, че надлежната защита на страните в процеса не е всеобща, а може да бъде осъществена само и единствено в рамките на процесуалния закон, т.е. само чрез създадените от законодателя правни способи и в рамките на установените прекратителни срокове.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА постановеното от тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС определение № 109 от 05. 11. 2010 год., по т.д.№ 808/2010 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: