О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
[населено място], 20.07.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2721/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на Р. И. Р. срещу решение №140 от 29.05.2015г., постановено по в.т.дело №82 /2015г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение №4 от 22.01.2015г. по т.дело №5/2014г. на Великотърновския окръжен съд, с което е признато за установено, че [фирма] има вземане при условията на солидарност срещу касатора Р. И. Р. и Б. С. Б. в размер на 90298.23лв., от която 83 550лв неиздължена главница по сключени договор за револвиращ кредит № 51197/25.04.2008г и анекси № 1 от 22.01.2010г и № 2 от 3.01.2011г., изискуема редовна лихва в размер на 2522.42лв за периода 5.02.2013г до 26.05.2013г., наказателна лихва за просрочие за периода от 5.03.2013г до 25.07.2013г. в размер на 3 495.28лв, комисиона за управление по чл.3.5 за периода от 5.05.2012г. до 4.05.2013г. в размер на 730.50лв, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1483/30.07.2013г. по ч.гр.д № 2561/2013г. на Районен съд [населено място].
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор на касационната жалба излага аргументи за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Предмет на обжалване пред Великотърновския апелативен съд е първоинстанционно решение, с което е признато за установено,че ищецът [фирма] има вземане при условията на солидарност срещу касатора Р. И. Р. и Б. С. Б. в размер на 90298.23лв. от която 83 550лв неиздължена главница по сключени договор за револвиращ кредит № 51197/25.04.2008г и анекси № 1 от 22.01.2010г и № 2 от 3.01.2011г., изискуема редовна лихва в размер на 2522.42лв за периода 5.02.2013г до 26.05.2013г., наказателна лихва за просрочие за периода от 5.03.2013г до 25.07.2013г. в размер на 3 495.28лв, комисиона за управление по чл.3.5 за периода от 5.05.2012г. до 4.05.2013г. в размер на 730.50лв, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1483/30.07.2013г. по ч.гр.д № 2561/2013г. на Районен съд [населено място].
За да потвърди решението на Великотърновския окръжен съд в тази му обжалвана част, апелативната инстанция е приела за установено, че Р. Р. и Б. Б. са съдлъжници с дружеството [фирма] / кредитополучател/ за вземане на банката по договор за револвиращ банков кредит № 51197/25.04.2008г и анекси № 1 от 22.01.2010г и № 2 от 3.01.2011г. за сумата от 120 000лв. В чл.9.3 от договора е уговорено в случай на неизпълнение на задължението за погасяване на вноските по погасителния план банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. По смисъла на чл.8.1,б”а” от договора за неизпълнение ще се счита, ако кредитополучателят не плати на падеж свое парично задължение към банката. Съдебно-счетоводната експертиза установила, че при банката няма осчетоводени погасителни вноски за месеците март, април и май 2013г., като последната осчетоводена сума е с дата 29.03.2013г и се отнася за погасителна вноска с падеж 05.02.2013г. Безспорно е установено, че подписите в договора и анексите са положени от ответника Р. Р., с което е отхвърлено възражението на касатора, че в договора и анексите към него не е положен негов подпис. Въззивният съд също така е приел, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост има действие за длъжниците от момента на получаване на воляизявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем, с оглед на допуснатата от длъжника забава на плащанията по договора. Вземането по заявените претенции е изискуемо и ликвидно, поради настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Длъжниците са уведомени за предсрочната изискуемост на кредита в съответствие с уговореното в чл.10 от договора – всички изявление и уведомления трябва да бъдат направени в писмена форма и се считат получени от страните, ако чрез лично доставяне или изпратени по пощата с обратна разписка достигнат до адреса на страните. Воляизявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост, изпратено с обратна разписка на обявените от длъжниците адреси не е потърсено от тях. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -26.07.2013г. размерът на непогасената и дължима главница е 83 550лв, редовната лихва – 2 522.45лв., а наказателната лихва – 3495.28лв.
Въззивното решение не е обжалвано от солидарния длъжник Б. Б..
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя като значими за изхода на делото следните въпроси: 1.Приложими ли са правилата на чл.42 и чл.44 ГПК за удостоверяване на достигане на изявление, от което страната черпи благоприятни за нея последици; 2. Когато според сключения между страните договор уведомленията и съобщенията се считат за получени, ако са „изпратени по пощата с обратна разписка” следва ли съдът да цени доказателствата за това съгласно правилата на Закона за пощенските услуги и Наредба №4 за пощенските услуги?; 3.След като страните са приели, че е възможно настъпването на едностранни изменения на договора при спазване на определен ред, регламентиран със специален закон, следва ли осъществяването на правопораждащия за това юридически факт да се докаже настъпил съобразно правилата, посочени в закона?; 4. Трябва ли документът, с който се удостоверява извършване на изявление от банката до длъжника за предсрочна изискуемост на задължение, да съдържа нормативно определените реквизити по Закона за пощенските услуги и Наредба №4 за пощенските услуги, когато в договора за кредит е уговорено това да става по пощата с обратна разписка. Ще настъпят ли целените с връчването последици, ако отговора е „да”? ; 5.Следва ли да се приеме, че волеизявлението на банката за обявяване на договора за предсрочно изискуем е достигнало да длъжника, след като същото не е извършено съгласно установения в договора ред и съобразно приетата форма?; 6. Допустимо ли е кредиторът да отправи изявление за едностранна промяна в договорните отношения до длъжника в неприсъствен ден? По тези въпроси касаторът сочи като допълнителен селективен критерий противоречие с ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно даденото в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в правомощията на касационната инстанция е да следи само за правилното приложение на закона, въз основа на установената или възприета от въззивния съд фактическа обстановка. Поставените от касатора въпроси всъщност представляват формулирани по различен начин въпроси за връчването на книжата на банката на касатора, съдържащи волеизявление, с което прави кредита предсрочно изискуем при спазване на клаузите на договора за връчване на книжа между страните по договора. В случая съдът е приел, че са спазени условията на договора за уведомяване на длъжниците, чрез тълкуване на клаузата на договора, която за личното връчване и чрез писмо с обратна поща на адреса на длъжниците, е възпроизведена и в анексите към договора. Тълкуване на договорите и преценката на доказателствата, е дейност по съществото на спора и е в правомощията на съда по същество, като правилността на изводите му е основание за касиране на решението на основанията посочени в чл.281, т.3 ГПК.
При така поставените множество въпроси, касаторът не обосновава селективния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с препращането към ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС по всеки един от тях. В т.18 на ТР ОСГТК на ВКС се е произнесъл, че за да стане изискуемо вземането, произтичащо от банков кредит трябва да са настъпили две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следователно в ТР е дадено само разрешение, че волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем трябва да е достигнало до длъжника по договора за кредит. В ТР не дава отговор на въпроси по какъв начин трябва да бъде връчено волеизявлението/ по пощата, чрез нотариус, лично връчване или друг начин/ и кога се счита за връчено / лично, на трето лице, или по друг уговорен от страните начин/, каквото е съдържанието на поставените въпроси.
При допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът формулира четири въпроса : 1. Положила ли е банката грижата на добрия търговец по смисъла на чл.302 ТЗ, при отправяне на уведомление до своя длъжник за настъпване на предсрочната изискуемост по чл.60 ЗКИ, като го е направила в празничен ден? 2. Допустимо ли е въвеждането в договор на фикции, третиращи съществени въпроси от отношенията между страните, които фикции се различават от релевантните норми на специалния закон? 3. Достатъчно ли е банката да изпълни само формално процедурата по уведомяване за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението или следва да се съобрази с обективната възможност волеизявлението й действително да достигне до знанието на адресата? 4.Налице ли е надлежно връчване, ако съобщението не е достигнало до адресата, а само е достигнало до неговия адрес?
Становището на настоящия състав на ВКС, ТК по изложеното е следното:
Позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в изложението е формално, без обосновка, като не се твърди и не се доказва да е налице нужда от преодоляването на възприети от съдилищата правни разрешения по прилагането на правната уредба, непълнота или неяснота на закона, които да налагат отстраняването им по тълкувателен път, или необходимост от даването на нови правни разрешения с оглед на промяна на обществените условия или изменение на законодателството.
Първият от поставените по-горе въпроси е неотносим към настоящия правен спор, поради което не може до обоснове касационно обжалване. Възивният съд не се е произнесъл по въпрос дали банката е положила грижата на добрия търговец при отправяне на уведомлението до длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като такъв не е поставен за обсъждане във въззивната жалба. Следователно, първият въпрос не само не е обосновал решаващите изводи на въззивния съд, но той е релевиран едва с касационната жалба, от което следва да се приеме, че основната, водеща предпоставка за допускане на касационно обжалване, установена с чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице.
Вторият въпрос е с неясно съдържание, поради което няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Третият и четвъртият въпрос също нямат съдържанието на правен въпрос, който да е разрешен в конкретното дело и който да е обусловил решаващите изводи на съда при разрешаване на спора. Така както са поставени въпросите представляват доводи за неправилност на решението, с оглед обсъждане на доказателствата по делото от съда. Касаторът не излага аргументи кои правни норми се нуждаят от тълкуване или за прамяна на съдебната практика по приложението им, в който случай това основание за достъп до касационно обжалване би било от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №140/29.05. 2015г., постановено по в.т.дело №82 /2015 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: