О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 21,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 499 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. чл. 200, ал. 3 ГПК /отм./.
Образувано е по частната жалба на „П” ЕООД-гр. Несебър с вх. № 12555/22.ІІ.2010 г., подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. Г от адв. д-во „К”- Б. , против разпореждането на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 10.ІІ.2010 г., постановено по гр. д. № 12987/09 г., с което – на основание чл. 200, ал. 1, б. „б” във вр. чл. 199, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./ – е била върната въззивната жалба на д-вото срещу първоинстанционното решение на СРС, ГК, 75-и с-в, от 25.V.2009 г. по гр. д. № 23100/07 г.
Единственото оплакване на търговеца частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното разпореждане на СГС „в противоречие на процесуалния закон”, поради което се претендира същото да се отмени и да бъде разпоредено „съответните процесуални действия да бъдат извършени в съответствие със закона”. Инвокирани са доводи, че едва от съдържанието на атакуваното прекратително разпореждане на СГС въззивникът „П” ЕООД-гр. Несебър е могъл да се осведоми, че въззивната инстанция – наред с администриращия жалбата първоинстанционен съд, от своя страна всъщност е определила нов /двоен/ размер на дължимата по нейна с/ка държавна такса: вместо 130.02 лв. – 260.03 лв.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „У” А. – София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт К. Р. по основателността на изложеното от търговеца частен жалбоподател оплакване за неправилност на атакуваното прекратително разпореждане на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното пред СГС въззивно пр-во, частната жалба на „П” ЕООД-гр. Несебър ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
С обжалваното пред СГС първоинстанционното решение на СРС, ГК, 75-и с-в по гр. д. г. търговецът настоящ частен жалбоподател е бил осъден в качеството му на посочен като евентуален ответник – на основание чл. 402 /отм./ ТЗ – да заплати /вместо предпочитаното ЗПА. „Булстрад – София/ на застрахователната компания „У” АД-София сума в размер на 5 816.74 лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 19. Х.2007 г., и до окончателното й заплащане, а също и мораторна лихва върху тази главница за периода от 13. ХІ.2002 г. и до 19. Х.2007 г. в размер на сумата 684 лева.
Според правилото на т. 12 във вр. т. 1 от Тарифа № 1 към ЗДТ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и М-во на правосъдието /Одобрена с ПМС № 167 от 28.VІІІ.1992 г./ – сега отменена, дължимата по с/ка на СГС при въззивно обжалване на това осъдително решение държавна такса е следвало да се определи в размер на 130.02 лв. /сто и тридесет лева и две стотинки/, т.е. „в половин размер върху обжалваната част”. Следователно, ако на делото в първата инстанция е бил даден ход при надлежно събрана пропорционална такса по т. 1 от тази тарифа в размер на 260 лв.: „за подаване иск с/у ЗПА. „Б” А. и „П” ЕООД” от страна на „У” А. , то при съблюдаване нормата на чл. 6 ЗДТ редовно е могло да се учреди по действащите преди датата 1.ІІІ.2008 г. правила за въззивното обжалване пр-во пред СГС при наличието на своевременно внесена от настоящия частен жалбоподател по сметката на този въззивен съд държавна такса от 130.02 лв.
Съображенията за този извод са следните:
Във връзка с подадената „в срок” въззивна жалба в канцеларията на СРС с вх. № 1030932/6.VІІ.2009 г. на пълномощника на „П” ЕООД-гр. Несебър първоначално е било изпратено съобщение на 20. Х.2009 г. за представяне, в 7-дневен срок от получаването му, на доказателства за внесена по с/ка на СГС държавна такса в размер на 130.02 лв., а на 14.І.2010 г. същата въззивна жалба е била оставена повторно без движение, но вече от докладчика по делото в СГС: за внасяне на „още 130.01 лв”. в 7-дневен срок от получаване на второто съобщение. Видно от атакуваното разпореждане е, че според СГС, въззивната жалба, с която е бил сезиран, имала за предмет не само частта от първоинстанционното решение по уважените срещу търговеца евентуално съединени искове, но „и частта по отхвърлените главни искове”.
Съгласно чл. 72, ал. 3 ГПК за предявените с една молба алтернативно „или евентуално съединени искове срещу различни лица се събира държавна такса по исковете за всяко лице”. Това процесуално правило действа от 1.ІІІ.2008 г., но – съгласно § 1, ал. 1 от ПЗР на влезлия в сила на горепосочената дата ГПК, първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизане в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата „и въззивната инстанция”. Следователно СГС, действащ като въззивна инстанция по отношение първоинстанционно решение, което е било постановено по искова молба от 19. Х.2007 г. /дата предшестваща влизането в сила на сега действащия процесуален закон/, е следвало да разгледа като редовна подадената от „П” ЕООД-гр. Несебър въззивна жалба с вх. № 1030932/6.VІІ.2009 г. с внесена по сметката му държавна такса в размер на 130.02 лв., а не да я връща: „на основание чл. 200, ал. 1, б. „б” във вр. чл. 199, ал. 1, „б. „в” ГПК /отм./”.
С оглед изложеното атакуваното разпореждане на СГС ще следва се отмени, ведно с предхождащото го разпореждане от з.з. на 14.І.2010 г., задължаващо настоящия частен жалбоподател да внесе „още 130.01 лв.”, като делото бъде върнато на същия негов състав – за по-нататъшни процесуални действия по редовната въззивна жалба на „П” ЕООД-гр. Несебър.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждането на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д от 10.ІІ.10 г., постановено по гр. д. № 12987/09 г., КАКТО и разпореждането му от з.з. на 14.І.2010 г. по делото.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на СГС – за по-нататъшни процесуални действия по редовната въззивна жалба на „П” ЕООД-гр. Несебър с вх. № 1030932/6.VІІ.2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 499 по описа за 2010 г.