3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
гр. София, 22.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 601 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от В. Й. В. и Е. В. В. – двамата от [населено място], Софийска област, чрез процесуалния им представител адв. Б. М., против определение № 992 от 1 юни 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 1462 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г., с което е отменено определение от 8 март 2011 г., постановено по гр.д. № 2475 по описа на Софийския градски съд за 2006 г. и вместо него на основание чл. 56, ал. 1, изр. последно ГПК (отм.), цената на предявените от К. за у. на и., п. от п. д. искове срещу В. и Е. В., е определена на 1651751,26 лева.
В жалбата се сочат доводи за неправилния извод, че цената на иска следва да се определи въз основа на действителната пазарна стойност на имотите, а не по данъчната им оценка. В молба, имаща характер на изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпроса при определяне на цената на иск по чл. 28, ал. 1 З. коя стойност на вещите следва да се взема предвид – стойността им към момента на придобиването им, пазарната стойност към момента на придобиването им или данъчната им оценка към момента на завеждане на исковете.
Ответникът К. за у. на и., п. от п. д., чрез процесуалния си представител инспектор-юриста Б. Ц., в отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК изтъква доводи за характера на предявения иск и оттам – за определяне на цената му.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приел, че З. не съдържа специални правила за определяне на цената на исковете по чл. 28 от закона, поради което на основание § 2 ДР З., тя трябва да бъде определена по правилата на ГПК (отм.) и по-точно по чл. 55, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.) при претенции за отнемане на парични суми и по чл. 56, ал. 2 ГПК (отм.) за претенции за отнемане на недвижими имоти, моторни превозни средства или други движими вещи; от значение при определяне цената на исковете следва да е пазарната стойност на недвижимите имоти и движимите вещи, а не данъчната им оценка, тъй като пазарната им стойност всъщност представлява действителната парична стойност на оценимото в пари спорно право; цената на иска е определена сборно от цената, дадена от тричленна съдебно-техническа експертиза, заключения на лицензирани оценители и сумата от претендираните парични суми.
К. съд приема, че частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол.
Съобразно правилото на чл. 274, ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. В разглеждания случай явно атакуваното определение не е от първата категория (макар да има основание принципно да се приема, че то е преграждащо за ищеца в случаите, когато съдът определи по-висока цена от посочената от ищеца и за него се яви задължението да внесе допълнително държавна такса), но определението, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване по силата на чл. 56, ал. 2 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 70, ал. 2 ГПК от 2007 г. Същевременно, за да е допустимо обжалването с частна жалба пред ВКС законът изисква определението на въззивния съд да принадлежи към една от двете категории, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – с определението да се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или да се дава разрешение по същество на други производства или да се прегражда тяхното развитие. Както беше посочено, атакуваното определение не е преграждащо развитието на делото за частните жалбоподатели, но то не е и определение, даващо разрешение по същество на други производства, нито пък прегражда развитието на друго производство. Ето защо касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо и частната жалба следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба от В. Й. В. и Е. В. В. – двамата от [населено място], Софийска област, против определение № 992 от 1 юни 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 1462 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: