2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
гр. С., 24.10.014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2730 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1201 от 26.05.2014г. по ч.гр.д. № 1370/2014г. по описа на САС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено определение от 25.02.2014г., постановено по т.д. № 1122/2014г. по описа на СГС, ТО, VІ-18 състав.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил основното му възражение за липса на активна процесуална легитимация и правен интерес на лицето, поискало спиране на регистърното производство по реда на чл.536 ГПК. Обосновава допускането на касационно обжалване на определението по формулирани в изложението правни въпроси, като поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] я оспорва, като поддържа, че не са налице предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но срещу съдебен акт, който съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното определение е потвърдено определение за спиране на регистърно производство по вписване на промени по партидата на [фирма], допуснато на основание чл.536, ал.1 вр. чл.19, ал.5 ЗТР. Постановеното по този ред определение за спиране на охранителното производство съгласно чл.536, ал.3, изр. последно ГПК подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа от кодекса. Това означава, че определението подлежи на въззивно обжалване на основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а на касационно обжалване– при условията на чл.274, ал.3 ГПК. В случая обаче е налице ограничението, въведено с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, предвиждаща, че не подлежи на касационно обжалване въззивно определение по дело, решението по което не подлежи на такова обжалване. Съгласно чл.25, ал.4 ЗТР, производството по жалба срещу отказ на Агенцията по вписванията за вписване на обстоятелства в търговския регистър приключва с произнасянето на апелативния съд, чието решение е окончателно. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното определение попада в хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК, което обуславя извод за недопустимост на подадената частна касационна жалба. В този смисъл е и създадената константна практика на ВКС /Определение № 193 от 17.03.2014г. по ч.т.д. № 534/2014г. на ІІ т.о., Определение № 425 от 01.07.2014г. по ч.т.д. № 1938/2014г. на ІІ т., Определение № 679 от 01.10.2014г. по ч.т.д. № 2072 по описа за 2014г. на І т.о., Определение № 683 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2078/2014г. на І т.о. и др./, която се споделя и от настоящия състав.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1201 от 26.05.2014г. по ч.гр.д. № 1370/2014г. по описа на САС, ТО, 3 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: