О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 24.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 572/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Т. В. О. от гр. Д. срещу определение № 216 от 16.05.2009г. по ч. гр.д.355/09г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено определение №167/23.03.2009г. по ч. гр.д. 1818/08г. на Добрички районен съд за обезсилване на издадената по реда на чл.417,т.9 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист и е прекратено производството.
Ответникът по частната касационна жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В подадената частна касационна жалба, касаторът е инкорпорил и изложението си по основанията за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване като е поддържал, че института на заповедното производство бил нов, поради което нямало съдебна практика по него. Подробно е развито разбирането на страната свързано със защитата на заявителя в заповедното производство при хипотезата на подадено възражение от длъжника. Касаторът, позовавайки се на доктрината, е изложил съображения за правен паралел между оспорване на вземането по изпълнителния лист по чл.250 ГПК / отм./ и настоящата правна уредба, като е поддържал, че според него тези доктринерни разбирания били “ общи и произволни”. Този довод е подкрепен с практика на ВКС в тази насока, обективирана в решение №1310/58г. на ВС по чл.250 ГПК. Други доводи по допускане до разглеждане на частната жалба не са сочени.
При тези фактически данни се налага извод за това, че жалбоподателят не е посочил основанието за приложно поле на частно касационно обжалване, като не е определил кой е релевантния процесуалноправен или материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт, при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Основанието по цитираната норма,след формулиране на този въпрос, следва винаги да бъде посочено конкретно и съответно да може от изложението да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. Дефинитивно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква релевантния материалноправен или процесуален въпрос да е относим към конкретните правни изводи на решаващия съд, обусловили обжалвания правен резултат. При валидно формулиране на такъв въпрос, следва да се има предвид и това, че той е само един от елементите на фактическия състав, определящ наличие на основание по чл.280, ал.1 ГПК и с него не се изчерпва проверката по чл.274, ал.3 ГПК, тъй като страната следва да обвърже този въпрос с една от лимитивно изброените в т.1-3 на текста хипотези, при която поддържа, че той е разрешен и да установи предпоставките й. Доводи в тази насока не са развити. Не съставляват изложение по чл.280, ал.1 ГПК оплакванията за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, които са свързани с разглеждането на повдигнатия процесуален спор, но не и с основанията за допускането му до разглеждане. Не съставляват такова изложение и общото разглеждане на правни институти. Посочването на липса на достатъчно практика на съдилищата и то общо по отношение на института на заповедното производство не съставлява вълидно въведено основание за допускане на касационно обжалване, тъй като само по себе си не може да бъде свързано с конкретно основание.
Следователно, с подадената частна касационна жалба, не се обосновава наличие на приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на атакуваното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 216 от 16.05.2009г. по ч. гр.д.355/09г. на Добрички окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: