4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
С., 25.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 643/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Г. Б. – от [населено място] срещу Решение № 336 от 29.11.2013 г. по т.д. № 594/ 2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Решение №540 от 11.06.2013 г. по гр.д.№ 3082/ 2012 г. на Варненски окръжен съд и е постановено друго, с което по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК от Ю. В. Ч. – от [населено място] срещу Д. Г. Б. – от [населено място], е признато за установено вземане на ищеца по запис на заповед от 20.07.2010 г. 84 000 лв., със законната лихва от 14.06.2011 г. и разноски 4180 лв., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 8905/2011 г. на Варненски районен съд, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че ищецът е поддържал в първоинстанционното производство, че записът на заповед е издаден като обезпечение на договор за заем, затова с оглед постоянната практика на ВКС, той следва да установи съществуване на вземането по каузалната сделка, което не е доказал, затова правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска. Жалбоподателят цитира решения на ВКС за задължението на съда да изследва връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение при възникнал спор между страните и обосновава, че въззивното решение е в противоречие с тази практика. Затова счита, че съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, и който се решава противоречиво от съдилищата, като въззивното решение противоречи на цитираните решения на ВКС. Във връзка с образуваното тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК и установената след това противоречива съдебна практика на състави на ВКС, която сочи, жалбоподателят аргументира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Ю. В. Ч. – от [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид че се обжалва въззивно решение, с което е отменено решение, с което е отхвърлен иск за установяване на вземане по реда на чл. 422 ГПК, който е уважен, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК за установяване вземане на ищеца 84 000 лв. по запис на заповед от 20.07.2010 г., въззивният съд е приел, че записът на заповед е ценна книга, която материализира правото да се иска плащане, обикновено е свързана с каузално правоотношение, но за да е действителен, не е необходимо да има основание и поради абстрактният му характер задължението по записа на заповед не е обусловено от някаква причина, поради която издателят се задължава да плати сумата, което задължение произтича от волеизявлението за задължаване. Изложил е, че кредиторът няма задължение да доказва каузално правоотношение, от което произтича правото му да получи плащане – записът на заповед за него е едновременно и основание, и доказателство, и длъжникът е този, който следва да докаже наличието на каузално правоотношение и възраженията си по него. Аргументирал е, че ответникът не само, че не установява връзка с каузално правоотношение, по което е изпълнил задължението си, а твърди, че такова липсва, а липсата на основание по каузална сделка не прави нищожен записа на заповед, самото едностранно задължаване на издателя, материализирано в ценната книга, дава право на поемателя да иска плащане и задължава издателя да го извърши. Затова е счел, че е без значение твърдението на ищеца, че записът на заповед е издаден от ответника с оглед предоставен му от ищеца заем, като ищецът няма задължение да доказва договор за заем, ответникът не оспорва, че е получил суми в заем от ищеца и негова е тежестта да докаже възраженията си относно вземането.
С оглед изложеното формулираният от жалбоподателя правен въпрос: по иск по реда на чл. 422 ГПК за вземане, основано на запис на заповед, следва ли ищецът да сочи каузално правоотношение и да доказва валидно възникване на вземане по същото, е релевантен за делото. Съществуващата противоречива съдебна практика по въпроса за предмета на делото по иск по реда на чл.422 ГПК при издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, и разпределянето на доказателствената тежест между страните, посочена от жалбоподателя, е преодоляна с ТР №4/18.06. 2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В т. 17 от ТР е прието, че предмет на делото в този случай е съществуване на вземането, основано на записа на заповед и при редовен от външна страна менителничен ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално правоотношение по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на каузално правоотношение, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на него, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед, в който случай всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните за наличието каузално правоотношение, съдът разглежда заявените от ответника релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието на каузалното правоотношение Ако страните спорят относно конкретно каузално правоотношение и сочат различни такива, при доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по записа на заповед; при въведено от ищеца твърдение за каузално отношение, не се променя предметът на делото и ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект и при заявени релативни възражения на ответника, се прилагат посочените правила на разпределение на доказателствената тежест.
Въззивният съд, като е приел, че с действителен запис на заповед ищецът е доказал вземането си и е без значение твърдението на ищеца, че записът на заповед е издаден във връзка с установени между страните правоотношения по договор за заем, като ищецът не следва да установява каузално правоотношение, а ответникът не е доказал възраженията си относно съществуване на вземането по записа на заповед, който обезпечава договор за заем, е решил въпроса в съответствие с ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Затова искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 1 ГПК е неоснователно. Поради създадената задължителна съдебна практика по разглеждания въпрос, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 336 от 29.11.2013 г. по т.д. № 594/ 2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………..
С.…………………2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 643/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Г. Б. – от [населено място] срещу Решение № 336 от 29.11.2013 г. по т.д. № 594/ 2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Решение №540 от 11.06.2013 г. по гр.д.№ 3082/ 2012 г. на Варненски окръжен съд и е постановено друго, с което по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК от Ю. В. Ч. – от [населено място] срещу Д. Г. Б. – от [населено място], е признато за установено вземане на ищеца по запис на заповед от 20.07.2010 г. 84 000 лв., със законната лихва от 14.06.2011 г. и разноски 4180 лв., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 8905/2011 г. на Варненски районен съд, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че ищецът е поддържал в първоинстанционното производство, че записът на заповед е издаден като обезпечение на договор за заем, затова с оглед постоянната практика на ВКС, той следва да установи съществуване на вземането по каузалната сделка, което не е доказал, затова правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска. Жалбоподателят цитира решения на ВКС за задължението на съда да изследва връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение при възникнал спор между страните и обосновава, че въззивното решение е в противоречие с тази практика. Затова счита, че съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, и който се решава противоречиво от съдилищата, като въззивното решение противоречи на цитираните решения на ВКС. Във връзка с образуваното тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК и установената след това противоречива съдебна практика на състави на ВКС, която сочи, жалбоподателят аргументира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Ю. В. Ч. – от [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид че се обжалва въззивно решение, с което е отменено решение, с което е отхвърлен иск за установяване на вземане по реда на чл. 422 ГПК, който е уважен, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК за установяване вземане на ищеца 84 000 лв. по запис на заповед от 20.07.2010 г., въззивният съд е приел, че записът на заповед е ценна книга, която материализира правото да се иска плащане, обикновено е свързана с каузално правоотношение, но за да е действителен, не е необходимо да има основание и поради абстрактният му характер задължението по записа на заповед не е обусловено от някаква причина, поради която издателят се задължава да плати сумата, което задължение произтича от волеизявлението за задължаване. Изложил е, че кредиторът няма задължение да доказва каузално правоотношение, от което произтича правото му да получи плащане – записът на заповед за него е едновременно и основание, и доказателство, и длъжникът е този, който следва да докаже наличието на каузално правоотношение и възраженията си по него. Аргументирал е, че ответникът не само, че не установява връзка с каузално правоотношение, по което е изпълнил задължението си, а твърди, че такова липсва, а липсата на основание по каузална сделка не прави нищожен записа на заповед, самото едностранно задължаване на издателя, материализирано в ценната книга, дава право на поемателя да иска плащане и задължава издателя да го извърши. Затова е счел, че е без значение твърдението на ищеца, че записът на заповед е издаден от ответника с оглед предоставен му от ищеца заем, като ищецът няма задължение да доказва договор за заем, ответникът не оспорва, че е получил суми в заем от ищеца и негова е тежестта да докаже възраженията си относно вземането.
С оглед изложеното формулираният от жалбоподателя правен въпрос: по иск по реда на чл. 422 ГПК за вземане, основано на запис на заповед, следва ли ищецът да сочи каузално правоотношение и да доказва валидно възникване на вземане по същото, е релевантен за делото. Съществуващата противоречива съдебна практика по въпроса за предмета на делото по иск по реда на чл.422 ГПК при издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, и разпределянето на доказателствената тежест между страните, посочена от жалбоподателя, е преодоляна с ТР №4/18.06. 2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В т. 17 от ТР е прието, че предмет на делото в този случай е съществуване на вземането, основано на записа на заповед и при редовен от външна страна менителничен ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално правоотношение по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на каузално правоотношение, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на него, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед, в който случай всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните за наличието каузално правоотношение, съдът разглежда заявените от ответника релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието на каузалното правоотношение Ако страните спорят относно конкретно каузално правоотношение и сочат различни такива, при доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по записа на заповед; при въведено от ищеца твърдение за каузално отношение, не се променя предметът на делото и ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект и при заявени релативни възражения на ответника, се прилагат посочените правила на разпределение на доказателствената тежест.
Въззивният съд, като е приел, че с действителен запис на заповед ищецът е доказал вземането си и е без значение твърдението на ищеца, че записът на заповед е издаден във връзка с установени между страните правоотношения по договор за заем, като ищецът не следва да установява каузално правоотношение, а ответникът не е доказал възраженията си относно съществуване на вземането по записа на заповед, който обезпечава договор за заем, е решил въпроса в съответствие с ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Затова искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 1 ГПК е неоснователно. Поради създадената задължителна съдебна практика по разглеждания въпрос, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 336 от 29.11.2013 г. по т.д. № 594/ 2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: