Определение на ВКС-ТК, І т.о. 2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
С., 26.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дeсети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 782 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Р. К. срещу тази част от Решение № 256 от 14.06.2012 год. по т.д. № 1278/2011 год. на Пловдивския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 76 от 30.08.2011 год. по гр.д.№ 35/2011 год. на Смолянския окръжен съд за отхвърлянето на предявеният от К. К. срещу [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 ЗЗД за сумата над 45000 лв. и до предявения размер от 65000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В частта с която въззивният съд, произнасяйки се по жалбата на застрахователя е потвърдил първоинстанционното решение за ангажиране отговорността на [фирма] до посочения размер, както и в частта с която е отменил решението на С. и е отхвърлил предявеният по реда на чл.219 ГПК иск с правно основание чл.274 ал.1 КЗ срещу делинквента – трето лице помагач на ответника, решението на П. е влязло в сила като необжалвано.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация [фирма] в който се сочи, че касационен контрол не следва да бъде допуснат. Има искане за присъждане на разноски по чл.78 ал.8 ГПК. Списък по чл.80 ГПК не е представен.
Ответникът по касация Е. С. С. – трето лице помагач на З. [фирма] не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа общо позоваване на чл.280 ал.1 ГПК без да се сочи при наличието на коя от хипотезите на т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК се иска произнасянето по следния правен въпрос: „Всички нарушения на пострадалия ли са от значение за правилното прилагане на чл.51 ал.2 ЗЗД при преценка на приноса на пострадалия или само тези, които са допринесли за настъпване на вредоносния резултат?”.
Становището на настоящата съдебна инстанция относно това, следва ли да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение с оглед произнасяне по формулирания от касатора въпрос е следното:
Освен, че поставеният правен въпрос не се свързва с която и да е от предпоставките на т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК, този въпрос няма и качеството на значим правен въпрос по критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е по-скоро риторичен, доколкото за прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД релевантни са само тези факти от поведението на пострадалия, които имат връзка и са допринесли за настъпването на вредоносния резултат. Ще следва да се отбележи и това, че този въпрос няма и качеството на обуславящ изхода на спора, доколкото въззивният съд е разгледал и се е произнесъл само по тези нарушения на ЗДвП, допуснати от пострадалия наследодател на ищеца, които са обусловили настъпването на ПТП и оттам – вредоносния резултат.
Поради изложеното по-горе, основания за допускане на касационен контрол не са налице. С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 256 от 14.06.2012 год. по т.д. № 1278/2011 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА К. Р. К. да заплати на [фирма] сумата 50 лв. (петдесет лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.