3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 26.09.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2506 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. М. Я. чрез адв.Ю. М. срещу решение № 33 от 10.02.16г., постановено по в.гр.дело № 8/16г.на Хасковския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 628 от 21.10.15г.по гр.дело № 1260/15г.на Хасковския районен съд.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1- т.3 КТ, предявени от същата страна против [фирма] [населено място].
Жалбоподателят поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следния въпрос : Приложима ли е разпоредбата на чл.325 т.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител по взаимно съгласие в хипотезата на подадена от последния молба за това и изразено от работодателя категорично несъгласие за прекратяването по взаимно съгласие,като това несъгласие е подкрепено с издаването на заповед за уволнение на различно основание.Приложено е решение № 400 от 13.05.10г.на ВКС по гр.дело № 1109/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата [фирма] счита,че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 091 от 9.04.15г.на управителя на ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение на Д. М. Я.,на длъжност”охранител”,на основание чл.326 ал.2 КТ,е законосъобразна. От фактическа страна е прието за установено,че със заявление вх.№ 627 от 9.04.15г.ищецът е поискал да бъде освободен от работа поради лични причини,считано от същата дата,на която е изготвена и връчена заповедта.Съдът е обсъдил показанията на св.Д. Х.,от които е видно,че при постъпването си на работа ищецът не е представил необходимите за изпълнение на възложената му работа документи съгласно Закона за частната охранителна дейност,като работодателят му е дал възможност да ги представи в срок до десет дни.Въпреки многократните напомняния от страна на свидетеля, Я. не е представил въпросните документи,като при последния им разговор по този повод на 9.04.15г.е заявил,че няма да ги представи и напуска фирмата,бил сменен от друг служител,в офиса на фирмата подал процесното заявление,като преди това предал работните си дрехи и подписал обходен лист.
При тези данни по делото въззивният съд е изложил съображения,че действителната воля на ищеца е била трудовото му правоотношение с ответника да бъде прекратено по взаимно съгласие,но несъответствието между посоченото в заповедта основание – чл.326 ал.2 КТ и действителното такова – чл.325 т.1 КТ не обуславя извод за незаконност на уволнението,доколкото не може да се промени волята му за прекратяване на трудовия договор.
Настоящият съдебен състав намира,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения въпрос: Приложима ли е разпоредбата на чл.325 т.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител по взаимно съгласие в хипотезата на подадена от последния молба за това и изразено от работодателя категорично несъгласие за прекратяването по взаимно съгласие,като това несъгласие е подкрепено с издаването на заповед за уволнение на различно основание.Поддържа се,че е разрешен в противоречие с решение № 400 от 13.05.10г.на ВКС по гр.дело № 1109/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че фактическият състав на чл.325 ал.1 КТ изисква всяка от страните да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение.Насрещната страна,към която е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение,е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му.Ако тя не направи това,смята се,че предложението не е прието.В момента на съвпадането на двете волеизявления,което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява,а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. Разглежданата хипотеза не е такава.Тълкувайки съдържанието на заявлението,изхождащо от ищеца и извършените от него действия,следва да се приеме,е волята му е била едностранно да прекрати трудовото правоотношение,без да изисква съгласие от насрещната страна.Настоящият състав не споделя разбирането на въззивния съд,че служителят е искал прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие,но то не се отразило на крайния му извод за законност на уволнението.По тези съображения поставения от жалбоподателя въпрос не е от значение за изхода на спора,доколкото в случая не е изпълнен фактическия състав на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325 т.1 КТ,т.е.работодателят не го е прекратил на друго основание от действителното.
С оглед изхода на производството жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 33 от 10.02.16г., постановено по в.гр.дело № 8/16г.на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. М. Я. от [населено място], [улица], да заплати на [фирма] [населено място], [улица], сумата 900 лв/деветстотин/съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.