О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 27.11.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3361/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно пътно управление [населено място] срещу решение от 10.06.2014 г. по гр. д. № 8456/2013 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” въззивен състав в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 70 състав решение № ІІ-70-308 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 413/2012 г., предявеният от Застрахователна компания [фирма], [населено място] срещу агенцията-касатор иск с правно основание чл. 213, ал. 1 ЗК във връзка с чл. 49 ЗЗД е уважен за сумата 15 901.57 лв., представляваща заплатено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско” по щета № 07110501047 за настъпило на 01.12.2007 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.01.2012 г. (датата на исковата молба) до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно по съображения за липса на пасивна легитимация по предявения иск. Твърди, че решаващият състав е допуснал нарушение на материалния закон – чл. 30, ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 48, т. 2, б. „в” от правилника за прилагане на същия закон, като не е отчел факта, че произшествието е настъпило в участък от пътя, задължение за организиране на дейността по поддържането на който има [община], както и че между тази община и Агенция „ПИ” е подписан споразумителен протокол от 27.09.2006 г. за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на [населено място],в т.ч. и на процесния участък.
Именно с въпроса „за определяне на пасивно легитимираната страна в процеса” касаторът аргументира и допускането на касационното обжалване с твърдението, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че е решаван противоречиво от съдилищата,като се позовава на влязлото в сила решение от 15.05.2014 г. по в. гр. д. № 130/2014 г. на Ямболски окръжен съд.
Ответникът по касация – Застрахователна компания [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения в писмен отговор от 22.08.2014 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да уважи предявения от ЗК [фирма], [населено място] срещу Агенция „Пътна инфраструктура” регресен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД, въззивният съд е приел, че са налице предвидените в тези разпоредби предпоставки за ангажиране отговорността на ответната агенция, а именно: на 01.12.2007 г. е настъпило ПТП, явяващо се застрахователно събитие по застраховка „Каско” между ищеца и [фирма] досежно товарен автомобил марка „Фиат Д. К.”, като от заключението на приетата по делото техническа експертиза се установява, че причина за щетите по автомобила е неопесъчаване на заледен участък от пътя в района на път ІІІ-376 км 13 + 050, довело до занасяне на автомобила на пътното платно и преобръщането му около надлъжната ос. Решаващият състав не е споделил, обаче, становището на първата инстанция по основния спорен между страните въпрос относно пасивната легитимация на ответната агенция. Според него, представените доказателства налагат извода, че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа, поради което и на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата и чл. 48, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗП задължение за осъществяване на дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на същия има Агенция „Пътна инфраструктура”, а не на [община] и затова именно тя е пасивно материалноправна легитимирана да отговаря по предявения иск. В тази насока въззивният съд е взел предвид подписания между Агенция „ПИ” и [община] споразумителен протокол от 27.09.2006 г. за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на [населено място], но е преценил, че в случая отговорността на агенцията произтича от сключения между Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” – Областно управление – П. и Консорциум „КОС А. пътища”, [населено място] договор за обществена поръчка, с който извършването на текущ ремонт и поддържане, както и зимно поддържане на републиканските пътища на територията на Областно управление П. –Р. В. с обща дължина 129.204 км, подробно описан в Списък на републиканските пътища, утвърден с Решение № 945 от 01.12.2004 г. на МС, част от които е и процесният пътен участък, е възложено на Консорциум „КОС А. пътища”. Като доказателство в същия смисъл е счетен и протокол от 01.12.2007 г., подписан от представители на страните по договора за обществена поръчка, установяващ, че на тази дата, на която е настъпило и произшествието, поддръжката на процесния участък от пътя е извършена от консорциума-изпълнител.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационния контрол е предпоставено от поставянето на конкретен въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен), който да е обусловил изхода на делото. Това условие в случая не е изпълнено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил като значим за спора въпросът за „определяне на пасивно легитимирана страна в процеса”, т. е. поставен е общотеоретичен, а не въпрос, свързан със спецификата на настоящия случай. Поради това, същият не може да бъде определен като обуславящ за решаването на спора.
Отделно от изложеното, липсата на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване произтича и от обстоятелството, че решаването на въпроса за пасивната материланоправна легитимация на ответника по иска е обусловено от възприемането на фактическата обстановка и от обсъждането на събраните по делото доказателства от въззивната инстанция, което, съгласно разясненията по т. 1 от цитираното тълкувателно решение, е относимо към правилността на обжалвания акт и подлежи на преценка в рамките на самия касационен контрол, но не е основание за допускането му. Видно от мотивите на въззивното решение, съдебният състав е обосновал пасивната легитимация на ответната агенция със сключеното между страните споразумение за съвместно финансиране на дейностите по поддръжка на републиканските пътища в чертите на [населено място], както и със сключения между Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” – Областно управление – П. и третото за спора лице Консорциум „КОС А. пътища”, [населено място] договор за обществена поръчка с предмет извършването на текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища на територията на Областно управление П. – Р. В. с обща дължина 129.204 км, част от които е и процесният пътен участък. Следователно, изводът за ангажиране отговорността на ответната агенция за заплащане на претендираното обезщетение произтича от обсъждането на конкретните доказателства по делото. Именно поради това, поставеният въпрос не би могъл да се счете нито като обуславящ изхода на делото, нито като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав намира, че не е налице и твърдяната от касатора недопустимост на обжалвания въззивен акт, доколкото въпросът за пасивната материалноправна легитимация е относим към основателността на предявения иск, а не към неговата допустимост и съответно към допустимостта на постановеното по него решение.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 1007.05 лв., определена съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 10.06.2014 г. по гр. д. № 8456/2013 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” въззивен състав.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно пътно управление [населено място] , [улица] да заплати на Застрахователна компания [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 1612, [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 1007.05 лв. (хиляда и седем лева и пет стотинки).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: