3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
гр. София, 07.12.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2335 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Калиакрия Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, [населено място], обл. Д., представлявано от адв. С. С., частна жалба на „Билдконтрол“ ЕООД, [населено място] и „Евро 2007 МФ“ ЕООД, [населено място], представлявани от адв. Я. Я., частна жалба на „Калиакрия Кетеринг“ ЕООД, [населено място], представлявано от адв. Р. Г., и частна жалба от „Свеа“ ЕООД, [населено място], представлявано от адв. О. С., срещу определение № 325 от 14.05.2018г. по в.ч.т.д. № 240/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което са оставени без разглеждане частните им жалби срещу определение № 108 от 28.02.2018г. по т.д. № 278/2018г. на Окръжен съд – Добрич, с което съдът по несъстоятелност е разрешил да продължи производството по спряното на основание чл.638, ал.1 ТЗ изпълнително дело № 20178100400432 по описа на ЧСИ Н. Н., рег. № 810 при КЧСИ в посочената в определението част.
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно, тъй като възможността за обжалване на определението по чл.638, ал.3 ТЗ се извлича по тълкувателен път от специалната законова уредба на чл.613а, ал1 вр. ал.3 ТЗ. Считат за неправилен извода на апелативния съд, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията на чл.274, ал.1 ГПК, като поддържат, че текстът на чл.613а, ал.3 ТЗ не дава основание за подобно тълкуване. Излагат и съображения за обжалваемост на определението на окръжния съд, тъй като с него се прегражда по-нататъшния ход на производството по несъстоятелност – допускането на продължаването на изпълнението в производството по индивидуално принудително изпълнение, образувано от един от кредиторите на несъстоятелността, може да доведе до невъзможност да се постигнат целите на производството по несъстоятелност, а именно справедливото удовлетворяване на кредиторите и оздравяване на предприятието на длъжника. Молят обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на апелативния съд за произнасяне по частните им жалби.
Ответниците „Калиакрия Хилс“ ООД и „УниКредит Булбанк“ АД не изразяват становище по частните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частните жалби са подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 ГПК, поради което са допустими.
Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението по чл.638, ал.3 ТЗ не е сред посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове, поради което възможността да бъде обжалвано с частна жалба е обусловена от общите критерии на чл.274, ал.1 ГПК. Посочил е, че с определението по чл.638, ал.3 ТЗ съдът по несъстоятелност разрешава или отказва да разреши продължаване на изпълнителните действия по спряно изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността. Приел е, че независимо от произнасянето в определението, произтичащите от него правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство и не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, респ. не въздействат преграждащо върху развитието му. Поради това е достигнал до извод, че определението не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Приел е още, че в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на определението по чл.638, ал.3 ТЗ, което прави неприложима и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Въз основа на тези съображения въззивният съд е счел частните жалби, с които е сезиран, за недопустими, и ги е оставил без разглеждане.
Обжалваното определение е правилно. В т.6 на ТР № 1 от 03.12.2018г. по тълк.д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС е прието, че определението по чл.638, ал.3 ТЗ не подлежи на обжалване. Посочено е, че изрична регламентация по отношение обжалваемостта на актовете на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл.613а, ал.1 и ал.3 ТЗ. В чл.613а, ал.1 ТЗ са изброени изчерпателно актовете, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК, а за всички останали актове в ал.3 е предвидено, че подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК и не подлежат на касационно обжалване. Прието е, че доколкото други отклонения от общия ред за обжалване на определенията не са предвидени, обжалваемостта им е обусловена от наличието на общите предпоставки, установени в чл.274, ал.1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. Възприето е становище, че по отношение на определението на чл.638, ал.3 ТЗ не е налице нито една от посочените предпоставки, като независимо от правния резултат – разрешаване или отказ да бъде разрешено продължаване на действията по спряното индивидуално изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, произтичащите от определението правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство, а не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, в което то е постановено, съответно не въздействат преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност. Посочено е, че предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на определението по чл.638, ал.3 ТЗ, не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Изводът на въззивния съд за необжалваемост на постановеното от окръжния съд определение по чл.638, ал.3 ГПК и за недопустимост на подадените срещу него частни жалби е в съответствие с разрешението, възприето в тълкувателното решение.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 325 от 14.05.2018г. по в.ч.т.д. № 240/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: