3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 08.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.05.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 803 /2009 година
Производството и по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], гр. София против определение на Врачанския окръжен съд № 664 от 28. 08. 2009 год., по ч.гр.д.№ 646/2009 год., с което на осн. чл.262, ал.2, т.1 ГПК, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба срещу определение на Козлодуйския районен съд № 73 от 03.07.2009 год., по гр.д.№ 495/2009 год. и е прекратено образуваното пред ВОС, въз основа на същата въззивно производство.
С частната жалба е въведено оплакване за недопустимост и алтернативно за неправилност на обжалваното определение, като изложените от частния жалбоподател доводи се свеждат единствено до допуснато от въззивния съд нарушение на същественото процесуално правило на чл.62, ал.2 ГПК, във вр. с чл.60, ал.4 ГПК и чл.275, ал.1 ГПК.
Въз основа на сочения порок се иска и отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на ВОС за осъществяване на възложения му от чл.274, ал.1, т.1 ГПК инстанционен контрол за законосъобразност над първоинстанционното решение на К..
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основтелността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно конституирана в производството пред въззивния съд страна, поради което е процесуално допустима.
С обжалвания съдебен акт съставът на Врачанския окръжен съд е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма], гр.София, приемайки, че същата е подадена след изтичане на установения в чл. 275, ал.1 ГПК преклузивен срок за обжалване и поради недопустимост на образуваното въззивно производство е пректарил същото.
Следователно постановеното за първи път от въззивния съд по реда на чл.278, ал.1 ГПК определение, имащо правната характеристика на разпореждане, подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВКС в съответствие с процесуалното правило на чл.274, ал.2, пр.1 ГПК, поради което в случая отсъства необходимост от преценка предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК за достъп до факултативен касационен контрол и изложените в противен смисъл доводи на частния жалбоподател, като лишени от основание в процесуалния закон, са правно ирелевантни.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Постановеното от К. определение № 73 от 03.07.2009 год., по гр.д.№ 495//2009 год., предмет на частна жалба вх.№ 1 666/27.07.2009 год., подадена от настоящия частен жалбоподател по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК пред ВОС е било редовно съобщено на същия на 16.07.2009 год., чрез процесуалния му представител -адв.Н.Н., явяващ се и негов съдебен адресат.
Следователно, както правилно е счел съставът на ВОС преклузивният срок за обжалване на първоинстанционното определение на К. пред въззивния съд, въведен с чл.275, ал.1 ГПК и броен по правилото на чл.60, ал. 4 ГПК за страната е изтекъл на 23.07.2009 год. – присъствен ден.
Поради това и подадената след тази дата – на 24.07.2009 год., както сочи поставеното пощенското клеймо върху приложения по делото плик, удостоверяващ изпращането по пощата, частна жалба е просрочена.
Или, в случая тази частна жалба на жалбоподателя [фирма], поради отсъствие на надлежно възвикнало за последния процесуално потестативно правомощие да обжалва определението на К. – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, се явява процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане, в каквато насока са и изложените аналогични правни съждения на ВОС.
Що се касае до приложените пред настоящата инстанция частни диспозитивни и свидетелстващи документи- известие за доставка на пощенска пратка и приемо- предавателен протокол, то освен, че те са в ксерокс копие, без надлежна заверка от страната, която ги представя, за да имат правната характеристика на писмени доказателства, сами по себе си не обосновават и правен извод за различна от удостовераната с пощенското клеймо датата на изпращане частната жалба на [фирма] по пощата, поради което оплакването за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.62, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 60, ал.4 ГПК се явява неоснователно.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че за отстраняване на неблагоприятните за страната правни последици при евентуално допусната от съответния пощенски служител грешка в датата на приемане и изпращане на конкретна пощенска пратка съществува предвиден от законодателя ред, който не е предприетият от настоящия частен жалбоподател.
Водим от горното, ВКС настоящият състав на второ търговско отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Врачанския окръжен съд определение № 664 от 28.08.2009 год., по ч.гр.д.№ 646/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: