О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София19.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№26 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №266 от 16.10.2009г. по гр.д. №94/09г. на Хасковския окръжен съд е оставено в сила решение №86 от 29.03.06г. по гр.д. №344/04г. на Хасковския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Ц. Т. Ц. , действащ като Е. „И” против П. В. С., М. С. П., К. П. К., Д. Ж. Ж. и Ж. Д. Ж. иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ – за установяване правото на собственост на ищеца върху навес за тютюн №71 с площ от 363 кв.м., ведно с прилежащата земя с площ 2075 кв.м., представляваща имот пл. №11006, намиращ се в местност „В” гр. Х..
В. съд е приел, че процесният навес е бил част от имуществото на ТКЗС К. гр. Х.. П. 1994г. е проведен търг за разпределението на това имущество, в който ищецът е участвал като пълномощник на ответниците, видно от съставения протокол и от пълномощните. Ответниците са били правоимащи с дял от имуществото на прекратената кооперация. Договорът за продажба на навеса и прилежащата земя е сключен на 21.12.94г. между ликвидационния съвет на ТКЗС К. и ответниците. Впоследствие те са се снабдили и с констативен нотариален акт за собственост на имота – н.а. 8/1995г.
По делото е представено и пълномощно от Б. И. Р. , действащ като Е. „Извор ВЦ, с което търговецът е упълномощил ищеца с права, свързани с управлението на предприятието, но не и да участва в търг за разпределение на имуществото на прекратеното ТКЗС. Освен това пълномощното не се съхранява в преписката по търга. Затова съдът е направил извод, че то няма връзка с този търг, независимо от това, че депозитът за участие в търга е внесен от Е. И. ВЦ, както и част от сумата за закупуване на имота -nbsp;000 стари лева. През 1999г. фирмата „И”- Б. Р. е прехвърлена заедно с предприятието на ищеца Ц. Ц. Той е извършвал и СМР в имота, съгласно данните по представените фактури.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищецът е участвал в търга за разпределение на имуществото на ТКЗС К. от името и за сметка на ответниците, като за упълномощаването е била достатъчна писмена форма, каквато в случая е налице. Само ответниците са имали право на дял от имуществото на ТКЗС, съответно – право на участие в търга. С тях е сключен и договорът за продажба. Ищецът не е станал собственик на процесния имот, тъй като е действал като пълномощник на ответниците. Обстоятелството, че той е изплатил депозита за участие в търга, както и сумата от 130 000 стари лева, определена при търга, не го прави собственик, а той има само облигационно вземане към ответниците. Поради това предявеният от него положителен установителен иск за собственост е отхвърлен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца. В нея той поддържа, че е участвал в търга като пълномощник, но не на ответниците, а на своя тъст, в качеството му на Е. с фирма „И”. Впоследствие търговското предприятие е прехвърлено на негово име, а оттук той е станал собственик и на имуществото, придобито по силата на проведения търг. В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпросите за правомощието на ликвидационните съвети да продават имуществото на ТКЗС по реда Наредба за търговете /сочи се определение №444 от 03.08.09г. по ч.гр.д. №281/09г. на І ГО на ВКС/; за заплащането на цената като основен елемент на договора за продажба /сочи се ТР №137 от 17.11.1955г. на ОСГК на ВС/; за валидността на пълномощното при липса на съгласие от страна на представлявания, непосочване на датата на упълномощаването и обема на представителната власт /сочат се решения №451 от 05.07.88г. по гр.д. №384/88г. на ІІ ГО и №614 от 05.04.02г. по гр.д. №1720/01г. на ІV ГО на ВКС/; за вида на проведения търг при условията на чл.48, ал.8, предл. последно от ППЗСПЗЗ /сочи се решение №980 от 13.11.2007г. по гр.д. №3667/07г. на І ГО на ВКС/. По тези въпроси се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, без то да се обосновава. Изложени са и оплаквания за неправилност на въззивното решение, които са неотносими към преценката за допустимост по чл.280, ал.1 от ГПК.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият и четвъртият въпрос са свързани с вида на проведения търг – дали това е търг между правоимащите по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ или между външни лица, които могат да наддават за имуществото на организациите по §12 от ЗСПЗЗ. Въпросите са свързани с начина на възприемане на фактите по делото от страна на въззивния съд и като такива не могат да бъдат поставени в производството по чл.280, ал.1 от ГПК – в този смисъл мотивите към т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. От друга страна тези въпроси не са съществени, тъй като дори ищецът да е участвал от свое име в търг за продажба /а не за разпределение/ на имуществото на прекратеното ТКЗС К. , след като няма сключен с него договор за продажба на имота, той не може да се легитимира като собственик, независимо че е спечелил търга.
Въпросът за това кой е запратил на ЛС на ТКЗС цената на продадения имот не е определящ изхода на делото, тъй като спорното право на собственост по никакъв начин не се свързва с това кой е платил цената на имота. Затова не може да има противоречие между въззивното решение и посоченото от жалбоподателя ТР №137 от 17.11.1955г. на ОСГК на ВС, което разглежда друг въпрос – от кога тече забавата при неплащане цената на стоката.
Въпросът за валидността на пълномощните, дадени на ищеца от ответниците за участие в търга не е решен от въззивния съд в противоречие с посочената съдебна практика. Двете решения на ВКС, на които жалбоподателят се е позовал, са постановени по казуси, които нямат връзка с настоящия и затова са неотносими към спора по това дело. Освен това – въпросът не е съществен, тъй като от отговора му зависят правата на ответниците, които не са предмет на разглеждане. Предмет на делото е правото на собственост на ищеца, а то зависи не само от това от чие име е участвал в търга, а и от това дали с него е сключен договор за продажба на имота – данни, каквито по делото няма.
Тъй като поставените въпроси не са определящи изхода на делото, не следва да се разисква дали по тях е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Следва да се има предвид и това, че основанието възниква само в рамките, очертани с т.4 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, които в случая не са налице.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №266 от 16.10.2009г. по гр.д. №94/09г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: