О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София 14.07.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№359 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №478 от 10.07.08г. по гр.д. №1251/07г. на Б. окръжен съд е отменено решение №728/06.07.07г. по гр.д. №1463/06г. на Р. районен съд и е уважен предявеният отрицателен установителен иск – признато е за установено по отношение на ищеца Д. И. С., че ответникът И. К. И. не е собственик на УПИ ХV, кв.22 по плана на с. Б., община Р., с площ от 2889 кв.м., ведно с построената в него нежилищна сграда – овчарник. Отменени са нот.акт №1, т.ІІІ, н.д. №357/05г. и нот.акт №196, т.ІІ, дело 353/05г. на нотариус С. В. с район на действие РС Р.
Въззивният съд е приел, че спорният имот е бил собственост на И. Л. , в качеството му на ЕТ „И”. За този имот той се е снабдил с констативен нотариален акт №48/95г. За негово парично задължение към „В” АД с. М. е било насочено принудително изпълнение върху имота по изп.д. №11/2001г. на съдия-изпълнител при Р. районен съд. На 19.04.01г. е извършен опис на имота и е насрочена публична продан. С постановление за възлагане, влязло в сила на 17.02.04г. и вписано с вх. №428/19.02.04г., недвижимият имот е възложен на ищеца Д. С. На 19.04.04г. ищецът-купувач е бил въведен в имота.
Прието е също, че с договор от 13.04.01г. с нотариална заверка на подписа първоначалният собственик И. П. Л. е прехвърлил предприятието си ЕТ „И” на А. А. М. и това е вписано във фирменото дело. Впоследствие А. М. е прехвърлил предприятието на Р. С. Р. Въз основа на договора от 13.04.01г., който не съдържа данни за прехвърляне на недвижими имоти и на първоначалния нотариален акт №48/95г., И. П. Л. се е снабдил с нов констативен акт за същия имот – №196/2005г., но вече на свое име в качеството си на физическо лице. С този акт той се е легитимирал при продажбата на имота на своя внук И. К. И. /ответник по предявения иск/, извършена на 09.11.05г. с нот.акт №1/2005г. Като прехвърлител на имота е участвала и съпругата на И. Л. – А. Л.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че отрицателният установителен иск е процесуално допустим, тъй като ищецът е във владение на спорния имот, а ответникът оспорва правата му, с което смущава правото му на собственост, придобито с възлагателното постановление. Искът е основателен, тъй като ответникът И. И. не е станал собственик на спорния имот чрез продажбата по нот.акт №1/2005г., тъй като праводателите му не са били собственици. Анастасия Л. никога не е била собственик, тъй като имотът е придобит от нейния съпруг И в качеството му на едноличен търговец и този имот не се е включил в съпружеската имуществена общност – т.1 на ТР №2/27.12.01г. на ОСГК на ВКС. От своя страна едноличният търговец е загубил собствеността върху имота след проведеното върху него принудително изпълнение и възлагането му на ищеца-купувач по публичната продан. Действително – липсват данни имотът да е прехвърлян с предприятието на еноличния търговец – от една страна той не фигурира в договора от 13.04.04г., а от друга страна – този договор не е вписан в службата по вписванията, съгласно чл.16, ал.4 от ТЗ. Възлагателното постановление е влязло в сила на 17.02.04г. и с вписването му в службата по вписванията на 19.02.04г. е станало противопоставимо на трети лица. Сделката по нот.акт №1/2005г. няма желания от страните транслативен ефект, тъй като е извършена след влизане в сила на постановлението за възлагане на имота и след вписването му в службата по вписванията.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника И. К. И.. В нея той поддържа, че съдът не е отчел всички доказателства по делото и е достигнал до погрешния извод, че постановлението за възлагане на спорния имот на ищеца като купувач по публичната продан е вписано. Позовава се на обстоятелството, че е придобил собствеността върху имота чрез прехвърлителна сделка, извършена преди да има такова вписване и следователно – правата на ищеца са му непротивопоставими. Освен това – възлагателното постановление било изготвено след молба на взискателя за прекратяване на изпълнителното производство и по тази причина не произвеждало правно действие.
В изложението към жалбата се поддържа, че въпросите, които обуславят изхода на правния спор, са дали праводателят на ответника е бил собственик на процесния имот; дали недвижимият имот следва продажбата на търговското предприятие по реда на чл.15, ал.1 от ТЗ, ако не е било извършено вписването по чл.16, ал.4 от ТЗ; дали възлагателното постановление при публичната продан има вещен прехвърлителен ефект, преди да бъде вписано и дали издаването на това постановление при наличие на молба от взискателя за прекратяване на изпълнителното производство поражда правно действие. По тези въпроси въззивното решение противоречи на решение №594/11.06.04г. по гр.д. №1725/03г. на ВКС, решение №7578/01.08.05г. по адм.д. №10846/04г. на ВАС и определение от 10.06.2003г. по гр.д. №1336/03г. на САС. Освен това било налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, без то да бъде мотивирано.
Ответникът в прозводството Д. И. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
На първо място – основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК предполага противоречие между обжалваното решение и поне още едно влязло в сила съдебно решение или определение по гражданскоправен спор. Решенията на ВАС не могат да служат като пример за противоречива съдебна практика по гражданскоправни въпроси, ето защо не следва да се преценява посоченото от жалбоподателя решение №7578/01.08.05г. по адм.д. №10846/04г. на ВАС.
Посоченото решение №594/11.06.04г. по гр.д. №1725/03г. на ВКС третира въпроса за формата, в която се извършва прехвърляне на търговско предприятие и изискването на чл.16, ал.4 от ТЗ за вписване на това прехвърляне, в случай че то включва и недвижими имоти. Това решение е неотносимо към спора по настоящото дело, тъй като засяга въпроси, които са извън предмета му. Ето защо с него не може да се обоснове наличието на основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Когато се преценява вещният прехвърлителен ефект на договора за продажба от 09.11.2005г. по нот.акт №1/2005г., от който черпи права ответникът – жалбоподател, от значение е обстоятелството, че праводателят му И. Л. е загубил преди това собствеността си по силата на възлагателното постановление по изп.д. №11/2001г., влязло в сила на 17.02.04г. Последващата продажба на търговското предприятие на И. Л. с договора от 13.04.04г. не променя с нищо факта, че той вече не е бил собственик на спорния имот и затова тази продажба не е свързана с правата на страните по делото и е извън преценката на съда. Изложените от въззивния съд мотиви по тази продажба не са решаващи и по този страничен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Определението от 10.06.2003г. по гр.д. №1336/03г. на САС също третира въпроси, които са извън предмета на делото – за необходимостта от отмяна на наложените обезпечителни мерки в производството по несъстоятелност, когато е била постигната целта на обезпечението.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Въпросът за вещния прехвърлителен ефект на постановлението за възлагане на един недвижим имот, който е бил предмет на публична продан, е уреден в чл.384, ал.2 от ГПК /отм./, аналогичен на чл.496, ал.2 от ГПК. Разпоредбата е ясна и не създава затруднения в практиката, поради което разглеждането на спора по настоящото дело няма да доведе до развитието на правото. Въпросът, който в действителност се поставя в касационната жалба не е за този ефект, а за последиците от придобиване на имота от трето лице и вписване на правата му преди вписването на възлагателното постановление. Този въпрос, обаче, не стои по делото, с оглед безспорно установеното обстоятелство, че възлагателното постановление е вписано под №428 от 19.02.04г., т.І, №59, парт.кн. т. 7936, удостоверено с печат и подпис на съдията по вписванията на гърба на възлагателното постановление, като справката от службата по вписванията, на която се позовава жалбоподателят е непълна и не съдържа вписванията преди констативния нотариален акт и продажбата от 2005г. Не е обуславящ изхода на делото и въпросът за последиците от искането на взискателя за прекратяване на изпълнителното производство, с оглед данните по делото, че то е направено на 10.02.04г., след издаване на възлагателното постановление, което е съществувало към 03.02.04г., видно от съобщението – лист №59 от производството пред СИ и към този момент са настъпили последиците на чл.384, ал.2 от ГПК /отм./. По този въпрос също не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение №478 от 10.07.08г. по гр.д. №1251/07г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: