О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 03.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 57 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Б” О. със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от управителя Е. Я. , приподписана от адв. А, против въззивното решение без номер от 5 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2007 г., с което е оставено в сила решение без номер от 20 февруари 2007 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на районния съд в гр. С. за 2005 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, защото съдът неправилно приел нищожност на клаузи за лоялност в споразумение към договора между страните на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и като противоречиви на чл. 19 ал. 1 и чл. 48 ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30 от Закона за защита на конкуренцията, тъй като ответникът не е предприятие по смисъла на чл. 30 от ЗЗК и изобщо не е субект на ЗЗК, а спорът касае изплащане на неустойка за нарушаване на клаузи в трудовия договор; съдът е следвало да обсъди споразумението, а не само нарушенията на ЗЗК; цитираните в първоинстанционното решение решения на ВАС и КЗК касаят различни спорове от процесния – ответниците са бивши работници на търговски дружества, които са продължили дейността си като търговци; не са обсъдени и вярно кредитирани доказателствата по делото. В допълнение към касационната жалба се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС, предвид превратното и неправилно тълкуване на изричните цитирани от съда конституционни разпоредби, както и че касационната жалба е съотносима към повдигнат съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – решението води до абсолютизиране и неправилно приложение на антидискриминационна практика, създават се условия за нарушаване на договорните условия, ответникът се освобождава от доброволно поета от него отговорност. В друга молба се сочи, че обжалваното решение противоречи на постоянно установената съдебна практика и се сочат и представят две решения на ВАС и едно на КЗК, тъй като специалните текстове на ЗЗК се прилагат само по отношение на физически лица, които осъществяват стопанска дейност чрез едноличен търговец или търговски субекти-юридически лица, ответникът не може да бъде определен като „предприятие”, в хода на производството не са предявявани срещу ответника или срещу неговия работодател искове по ЗЗК, а посочените съдебни решения изрично сочат, че прилагането на ЗЗК става само и единствено при наличието на предпоставки за ангажиране на специалната отговорност за нелоялна конкуренция. Материалноправни или процесуалноправни въпроси не са формулирани.
Ответникът Н. Х. Д. от гр. С. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че споразумението за лоялност в частите му на клаузите по р. 6 т. 6.1 и 6.2, р. 7 т. 7.1 и 7.3 са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. първо от ЗЗД, като влизащи в противоречие с нормите на чл. 19 ал. 1 и ал. 2 и чл. 48 ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 30 от Закона за защита на конкуренцията; нарушението по р. 7 т. 7.2 не е извършено, защото събраните доказателства не установяват подобно нарушение, поради което искът за неустойка е изцяло неоснователен.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът не е успял да формулира какъвто и да е материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната за съдилищата практика. Дори обаче това да беше сторено, посочените решения като постоянна съдебна практика, не могат да послужат за обосноваване на твърдяното от касатора противоречие, тъй като произнасянията по тях не са по граждански спорове в рамките на гражданско съдопроизводство, а са от административен характер. Претенцията на касатора за допускане на жалбата му до касационен контрол би била основателна в случай, че той представи съдебна практика по граждански дела, която е задължителна за съдилищата по смисъла на чл. 130 от Закона за съдебната власт или е казуална по естеството си. Такава практика обаче не е известна на настоящия състав на ВКС. Изложените от касатора съображения са във връзка с неговото несъгласие с изводите на въззивния съд и биха могли да бъдат разгледани едва в същинско касационно производство.
Съществен въпрос не може да бъде извлечен (доколкото това изобщо е допустимо във връзка с принципа на диспозитивност в гражданския процес) и от текста на първото допълнение към касационната жалба, в която се твърди, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като разсъжденията на касатора касаят неправомерното облагодетелстване на ответника във връзка с позволеното от съда отстъпване от доброволно поети задължения в договора. Значим материалноправен въпрос, чието разрешение би било от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, предвид липсата на съдебна практика, в случая би бил може ли физическо лице да е субект на правоотношенията, визирани в чл. 30 от ЗЗК. Подобен въпрос обаче не е поставен, поради което и съдът не може да му даде отговор.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 5 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: