1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
гр. София, 11.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3487 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Ж. Д. от [населено място] срещу определение № 471 от 03.07.2013г. по ч. т. дело № 2400/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 9794/05.04.2013г. и допълнителна от 09.05.2013г. на Д. Ж. Д. срещу определение № 809 от 15.03.2013г. по ч. гр. дело № 3594/2012г. на Окръжен съд Пловдив, с което е прието възражението на [фирма], [населено място] по чл. 423 ГПК срещу издадена в полза на жалбоподателя заповед по чл. 417 ГПК и е спряно изпълнението по нея, и частният жалбоподател е осъден да заплати на [фирма] разноски в размер 150 лв.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частният жалбоподател релевира доводи, че обжалваното определение на Пловдивски окръжен съд е от кръга на определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, като се аргументира с т. 5 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК. Моли определението на ВКС да бъде отменено и частната жалба срещу определението на Пловдивски окръжен съд да бъде разгледана по същество.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. В. К. оспорва частната жалба и поддържа становище, че определението на ВКС е правилно по съображения, изложени в писмен отговор, поради което моли да бъде потвърдено и претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В обжалвания съдебен акт съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че частната жалба на Д. Ж. Д. е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Изложени са съображения, че обжалваното определение не попада в първата категория на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като е по движение на делото, а доколкото не е предвидено изрично обжалване, то не се отнася и във втората категория.
Съображенията и доводите в обжалваното определение на ВКС за недопустимост на частната жалба срещу определението на въззивния съд, с което е прието възражението на [фирма], [населено място] по чл. 423 ГПК срещу издадена в полза на жалбоподателя заповед по чл. 417 ГПК и е спряно изпълнението по нея, са законосъобразни. Актът на съда, постановен по реда на чл. 423 ГПК не подлежи на обжалване пред по-горен по степен съд, поради обстоятелството, че производството пред въззивния съд е извънинстанционно. Актът по чл. 423 ГПК не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено изрично в закона. Обжалваното определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като Пловдивски окръжен съд се е произнесъл не в качеството си на въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от процесуалния закон правомощия в извънинстанционно производство. Определението в частта за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, издадена въз основа на запис на заповед, е последица от приемане на възражението по чл. 423 ГПК, и поради обстоятелството, че е постановено в извънинстанционно производство, същото не подлежи на обжалване. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС – определение № 739/11.10.2010 г. по ч. т. д. № 637/2010 г. на ВКС, І ТО, определение № 752/19.10.2010 г. по ч. т. д. № 659/2010 г. на ВКС, І ТО, определение № 443/24.06.2010 г. по ч. т. д. № 497/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 317/30.04.2010 г. по ч. т. д. № 280/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 451/09.06.2011 г. по ч. т. д. № 414/2011 г. на ВКС, І ТО, определение № 456/10.06.2011 г. по ч. т. д. № 396/2011 г. на ВКС, І ТО, определение № 78/02.02.2011 г. по ч. т. д. № 808/2010 г. на ВКС, І ТО и други. Доводът на частния жалбоподател за противоречие на обжалваното определение с т. 5 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК е неоснователен, тъй като Тълкувателното решение в посочената част не намира приложение по отношение на определението по чл. 423 ГПК и свързаното с него спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника сумата 150 лв. – направени разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 471 от 03.07.2013г. по ч. т. дело № 2400/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ОСЪЖДА Д. Ж. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 6, ап. 10 да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 1 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ – направени разноски за производството пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.