1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
София, 14.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІІІ г.о.в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1959 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от И. М. Б. срещу решение № 115 от 14.01.19г. по в.гр.дело № 3664/18г. на Софийски апелативен съд в частта, с която искът му обезщетение за неимуществени вреди срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, е отхвърлен за разликата над 5000 лв до 30 000 лв.
Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса : Какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 30 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.Посоченият от касатора въпрос е от значение за изхода на спора, но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установените факти по делото.В случая е установено, че ищецът е бил обект на наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда и продължило почти десет години.За периода 27.01.03г.- 27.01.04г.му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, заменена с „подписка”до 22.11.12г.; за периода 26.01.04г. -28.03.08г.е постановена забрана за напускане пределите на РБългария.През процесния период 24.01.03г.- 10.12.12г.срещу ищеца са водени досъдебни производства; наказателно производство по чл.339 ал.1 НК,което е прекратено на 15.06.06г., а след процесния период, с присъда по нохд № 1642/14г.на Специализирания наказателен съд му е наложено общо наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което е отложено с петгодишен изпитателен срок. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид вида и интензитета на нематериалните увреждания,тежестта на престъплението,за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за принуда,данните за личността на увредения – предишни осъждания,ценностна система и обичайна среда, с оглед на това доколко незаконното обвинение се е отразило негативно на физическото му здраве и психиката му. Съобразено е от съда,че търпените от ищеца притеснения и неудобства за част от исковия период от време се дължат и на друго обвинение в извършване на престъпление,за което наказателното производство е прекратено.Посочено е,че не е установено влошаване на здравето му и засягане на авторитета му в обществото, както и да са му причинени вреди над обичайните.Предвид всички тези обстоятелства въззивният съд е приел,че сумата от 5 000 лв е справедлив размер, който да репарира претърпените вреди от неимуществен характер. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о., и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост” като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди.Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 115 от 14.01.19г.по в.гр.дело № 3664/18г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.