3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
С., 15.06. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 2079 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. С. от [населено място], подадена чрез адвокат Ц. Х. срещу въззивно решение № 11 от 28.01.2015 г. по гр. дело № 286/2014 г. на Търговищкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 206 от 29.10.2014 г. по гр.д. № 523/2014 г. на Районен съд, [населено място], са отхвърлени предявените от С. К. С. срещу Областна дирекция на МВР, [населено място] искове по чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване на уволнението, извършено със заповед № з-756 от 3.06.2014 г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „системен оператор в Български документи за самоличност” към Районно управление „Полиция”, [населено място] при Областна дирекция на МВР, [населено място] и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение в размер на 4086.78 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото, а именно: има ли право ОД на МВР, като работодател, в рамките на определена обща бройка за съкращаване да разпредели съответната бройка по отделните звена в рамките на съответната ОД на МВР; следва ли работодателят да извърши подбор между всички служители, заемащи длъжността „системен оператор” в Български документи за самоличност в цялата областна дирекция, а не само между работещите в съответните Районни управления „Полиция”. Поддържа се, че по тези въпроси е налице противоречива практика на съдилищата, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В изложението са цитирани две решения на Окръжен съд, [населено място], за които се твърди, че даденото в тях разрешение на поставените правни въпроси е различно от приетото в обжалваното решение.
Ответната страна- Областна дирекция на МВР, [населено място] в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице соченото в изложението основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са представени цитираните решения, нито има данни дали са влезли в сила.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване настоящият съдебен състав намира следното:
За да потвърди решението на първоинстационния съд, Търговищкият окръжен съд е приел, че е налице реално съкращаване на щата. Същото е извършено от компетентен орган в рамките на правомощията му. В случая от началника на ОД на МВР, [населено място], който е преценил, че заетите към РУ „Полиция” три щатни бройки „системен оператор” към Български документи за самоличност следва да се редуцират на една и министърът на вътрешните работи е издал съответна заповед за утвърждаване на новото щатно разписание. Изложил е съображения, че в случая подборът по чл.329, ал.1 КТ е следвало да се извърши в рамките на Районно управление „Полиция”, [населено място], където е извършено съкращаване на две щатни бройки от съществуващи три за заеманата от жалбоподателката трудова функция, тъй като управлението се явява обособено структурно звено по смисъла на КТ. Този извод съдът е основал на събраните по делото доказателства, като се е позовал и на задължителна съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, която е в смисъл, че подборът следва да се извърши само между работници или служители в рамките на съответното структурно обособено звено за съответния район или населено място, при наличието на повече от една щатна бройка за определена длъжност.
По поставените в изложението въпроси не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на което жалбоподателката се позовава, тъй като твърдението за противоречива съдебна практика следва да бъде доказано от нея. Следва да бъдат представени доказателства за наличието на противоречива съдебна практика, както и на влизането в сила на съдебните решения на които жалбоподателката се позовава. В този смисъл са и разясненията дадени в т.3 на ТР № 1/2009 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая не са представени доказателства за наличие на влезли в сила решения, в които на поставените правни въпроси да е дадено разрешение различно от приетото в обжалваното въззивно решение, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № въззивно решение № 11 от 28.01.2015 г. по гр. дело № 286/2014 г. на Търговищкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: