О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
гр.София, 18.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 6212/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. С. С. и Н. Т. С. срещу определение на Върховен касационен съд, І г.о. № 128 от 14.05.2013 г. по гр.д.№ 855/ 2012 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на частните жалбоподатели срещу въззивно решение от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 436/ 2010 г. на Софийски градски съд. Прието е, че от касационната жалба няма правен интерес, тъй като въззивната жалба на Н. и Н. С. срещу постановеното първоинстанционно решение е върната като просрочена.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, тъй като въззивният съд е посочил, че първоинстанционният акт не е влязъл в сила в нито една своя част. Според тях няма значение обстоятелството, че им е върната въззивната жалба, тъй като в делбеното производство съдът следи служебно за допустимостта на иска и трябва да изключи от кръга на съделителите лицата, за които установи, че нямат права върху вещта. Считат, че въззивното решение подлежи на касационен контрол и молят определението, с което е прието обратното, да бъде отменено.
Ответните по частната жалба страни – А. С. А., Р. Г. Е., С. Г. Е., З. А. Ш., Т. А. Б. – не вземат становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна.
Делото е образувано по предявен от А. С. А. иск за делба на недвижим имот. Първоинстанционният съд е допуснал делбата между А. С. А., Р. Г. Е., С. Г. Е., З. А. Ш., Т. А. Б., Н. С. С. и Н. Т. С. при съответните права. Въззивна жалба срещу решението е подала А. С. А., която оспорва включването в кръга на съделителите Т. Б. и З. Ш.. Въззивна жалба са подали и Н. С. С. и Н. Т. С., които оспорват включването в кръга на съделителите на наследниците на А. С. Г. (С. Е. и Р. Е.), но тази жалба е върната като просрочена. Въззивният съд е разгледал жалбата на А. А., направил е извод въз основа на нови доказателства, че квотите на съделителите са различни от определените от първата инстанция, но въпреки това е потвърдил решението. Съображенията за това са, че жалба от Н. и Н. С. няма, а по отношение на жалбоподателката А. А. е налице и забрана за влошаване на положението й. Касационната жалба на Н. и Н. С. срещу въззивното решение е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящето производство определение.
Този акт следва да се потвърди, тъй като жалбоподателите не са се възползвали своевременно от правото си да обжалват първоинстанционното решение. С това е преклудирана възможността по тяхно искане да бъдат изключени от кръга на съделителите някои от страните по делото, а още по-малко да бъде влошено положението на страни, които са се възползвали от правото си да обжалват решението. Страната, която не е обжалвала първоинстанционно решение, не може да обжалва постановеното по жалба на друга страна въззивно решение пред касационната инстанция, щом положението й не е влошено от въззивния съд. Обратното би довело като краен резултат до дерогиране на процесуалните срокове за подаване на жалби и за присъединяване към такива, както и игнориране на една от компетентните да разгледат спора инстанции, а това не е съответно на целта на закона. Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, І г.о. № 128 от 14.05.2013 г. по гр.д.№ 855/ 2012 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. С. С. и Н. Т. С. срещу въззивно решение от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 436/ 2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: