2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
С., 23.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 292/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Б. Б. Н. – от [населено място] срещу Определение от 31.10.2014 г. по т.д. №2565/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено на основание чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането й за присъждане на разноски за въззивното производство съобразно обезсилената част на първоинстанционното решение, с оплакване за нищожност, липса на мотиви и неправилност. Жалбоподателката излага, че е била ангажирана с предприети от ищеца недопустими процесуални действия по осъдителния иск по чл. 648 ТЗ пред две съдебни инстанции, въззивният съд е обезсилил решението, затова с оглед изхода на спора, следва да й се присъдят разноските на основание чл. 78 ал. 3 ГПК. Иска определението да се отмени и да се постанови друго, с които й се присъдят разноски по делото, включително платеното възнаграждение 1000 лв. за особен представител на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място].
Ответникът по частната жалба [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] – ответник по делото – оспорва същата, като неоснователна, като счита, че разноските за въззивното производство следва да останат така, както са направени от страните, а ответникът по жалбата сидикът на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] – ищец по делото – не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение въззивният съд е отказал да измени въззивното решение в частта за разноските, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2, вр. чл. 248 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел за неоснователна молбата на ответницата по делото по чл. 248 ГПК, по съображения, че с оглед изхода на спора: потвърждаване на решението по отменителния иск срещу Б. Б. Н. и обезсилване като недопустимо на решението по втория обективно съединен иск, разноските следва да останат така, както са направени от страните, затова не следва да присъжда на Б. Б. Н. разноски 6123 лв.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че определението е нищожно. Съдебният акт изхожда от съдебния състав, посочен в него:председател:Св.Ч. и членове: Цв. Л. и Д.М., чиито подписи носи актът, същият съдържа съображенията, изложени по-горе.
Определението е неправилно. С оглед изхода по въззивната жалба на ответницата по делото Б. Б. Н.: първоинстанционното решение е потвърдено по първия предявен срещу нея иск и обезсилено по втория, й се дължат разноски по делото за въззивната инстанция. В тази инстанция Б. Б. Н. е направила разноски: държавна такса по жалбата 123 лв. и 1000 лв. – възнаграждение за назначения особен представител. Представя и Договор с адвокатско дружество и фактура за внесен хонорар 6000 лв., а синдикът на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] и [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] възразяват, че възнаграждението за адвокат е прекомерно. Определено съгласно чл. 7 ал.3, вр.ал.2 т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото искът по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ за прогласяване нищожност спрямо масата на несъстоятелността на договор за продажба на право на строеж с данъчна оценка 19 876 лв., е за попълване масата на несъстоятелността, минималният размер на възнаграждението е 1126.28 лв., до която сума възражението за прекомерност следва да се уважи. Общо разноските, направени от Б. Б. Н. във въззивната инстанция са 2349.28 лв., затова съобразно уважената част на жалбата, й се дължи половината – или 1174.64 лв., за която сума частната жалба следва да се уважи, а в останалата част е неоснователна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение от 31.10.2014 г. по т.д.№2565/2012 г. на Софийски апелативен съд в ЧАСТТА, с която на Б. Б. Н. – от [населено място] не са присъдени разноски за въззивната инстанция 1174.64 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] да плати от масата на несъстоятелността на Б. Б. Н. – от [населено място] сумата 1174.64 лв. – разноски за въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: