4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
С. 30.05.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 168/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна Прокуратура [населено място], срещу въззивно решение № 905 от 25.11.2010 г. по гр.д. № 443/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 10.05.2010 г. по гр. дело № 8396/2009 г. на Софийски градски съд, с което Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Ю. Г. Г. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на сумата 30 000 лв., на основание чл.2, ал.1, т.2 З..
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, както и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда за да извърши преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът Ю. Г. Г. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение, Софийски апелативен съд, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд е уважил предявеният от Ю. Г. Г. срещу Прокуратура на Р. България иск за заплащане на обезщетение в размер на сумата 30000 лв. за претърпени от същия неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда на наказателния съд. Приел е, че тази сума справедливо ще обезщети претърпяните от ищеца неимуществени вреди от обвинението в извършване на престъпления по служба . Изложил е съображения, че този размер е определен за преживяните от ищеца негативни емоции и психически страдания не само от обстоятелството, че мярката за неотклонение “задържане под стража” е било приложена в продължение на два месеца, а и от продължителността на периода в който е бил обвиняем, съответно подсъдим- над десет години, широкия обществен отзвук и голяма публичност, с оглед обществената позиция на ищеца, който е придобило образуваното срещу него наказателно производство, във връзка с повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправният въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпяните неимуществени вреди от ответника по касация, по отношение на който е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по служба, по което е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, с влязла в сила на 30.12.2006 г. присъда по нох.д.№ 245/2006 г. на Русенския окръжен съд. Поддържа се, че поставения въпрос е относим към задължението на съда да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Посочени са съдебни решения по приложението на чл.2, т.2 З. вр. чл.52 ЗЗД.
Поставеният правен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД относим към определения размер на обезщетението за претърпените от Г. неимуществени вреди не е решаван противоречиво от съдилищата. Практиката на съдилища в страната е обезщетенията по чл. 2, ал.1, т. 2 от З. за неимуществени вреди от неоснователно поддържано обвинение да се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай се преценяват с оглед установените по делото обстоятелства предвид тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото, върху взаимоотношенията му с близки и приятели, наличието на съпричиняване на вредите. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, за което ищецът в случая е оправдан е въпрос на конкретна фактическа обстановка. В. с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на моралните вреди на пострадалото лице, който трябва да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществения критерий за справедливост. Не може да се посочи единен критерий валиден по отношение на всички пострадали, след като душевните преживявания и страдания на всеки пострадал са индивидуални. Различията в размера на присъдените обезщетения по приложените дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това е така, защото размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти, поради което не може да съществува един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение. В този смисъл не е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и определените размери на обезщетенията по представените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело. Преценката на въззивния съд, че сумата от 30000 лв. справедливо ще обезщети претърпените от Г. морални страдания от несправедливото обвинение, е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, установена от събраните доказателства, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допуска до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 905 от 25.11.2010 г. по гр.д. № 443/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: