Определение №674 от 7.12.2018 по ч.пр. дело №2939/2939 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 674

гр. София,07.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2939 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. П. срещу определение № 159 от 19.06.2018г. по т. д. № 1579/2018г. на Върховен касационен съд, Първо отделение, в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса за разглеждане исковата му молба по чл.47 ЗМТА.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Сочи, че за периода от 01.05.2017г. до 30.11.2017г. не му е заплатено дължимото трудово възнаграждение, като се позовава на искова молба срещу бившия си работодател за заплащането им, по която е образувано гр.д. № 847/2018г. пред Районен съд – Стара Загора. Във връзка с горното, поддържа, че от 01.05.2017г. няма доходи, като считано от 01.12.2017г. не е страна и по трудово правоотношение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страната, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без уважение подадената от ищеца молба за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 527,56 лева по искова молба по чл.47 ЗМТА, първият състав на ВКС е приел, че жалбоподателят декларира нереализиране на доходи, но не установява обективни предпоставки за невъзможност да получава доходи от трудова дейност. Посочено е, че ищецът, съгласно представената декларация, е разведен, няма деца и не притежава имущество, като в допълнителна молба е посочил, че за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. няма доходи от трудови или граждански правоотношения. Отчетено е, че независимо от това, ищецът е в трудоспособна възраст – роден е 1963г., не декларира обстоятелства за влошено здравословно състояние, препятстващо полагане на труд и реализиране на доходи, а трудовото му правоотношение с „Ворек” ЕООД, [населено място] е прекратено, считано от 02.12.2017г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие, като има данни, че ищецът е реализирал доходи от тази трудова дейност в чужбина. Аргументирано е, че за уважаването на искането за освобождаване от държавна такса не е достатъчно страната да е затруднена да я заплати, а е необходимо тя да няма изобщо такава възможност.
Определението е правилно.
Не е налице твърдяната от жалбоподателя необоснованост на акта на първия състав на ВКС. Същият, след съвкупна преценка на обстоятелствата от значение за производството по чл.83, ал.2 ГПК, вкл. и на поддържаното в жалбата нереализиране на доходи от молителя по чл.83, ал.2 ГПК, считано от 01.05.2017г., правилно е приел, че липсва основание за освобождаване на ищеца от внасянето на държавна такса с оглед нейния размер – от 527,56 лева, като не се установява и обективна невъзможност да се получат доходи от трудова дейност, доколкото лицето е в трудоспособна възраст без твърдяно и доказано от него влошаване на здравословното му състояние. Следва да се има предвид и обстоятелството, че жалбоподателят се позовава на липса на текущи доходи и имущество, но не сочи източника на средствата, с които се издържа, считано от 01.05.2017г. до сега.
Предвид изложеното, атакуваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.2 ГПК

О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА определение № 159 от 19.06.2018г. по т. д. № 1579/2018г. на Върховен касационен съд, Първо отделение в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top