3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
София, 08.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.03.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 701/2009 година
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], гр. Б. против определение на Б. окръжен съд № ІV-80 от 15.07.2009 год., по ч.гр.д.№ 323/2009 год., с което е оставено без уважение подаденото от частния жалбоподател възражение по чл.423, ал.1, т.1 ГПК срещу издадената на осн. чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение към [фирма],[населено място] по ч. гр. д.№ 1835/2009 год. на БРС.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателоността на поддържаните оплаквания в срока и по реда на чл. 276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Постановеното от Б. окръжен съд определение, с което е отказано приемане на възражението по чл.423, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.50, ал.2 ГПК и възприемане за основателни въведените в тази вр. от страната доводи за недостоверност на извършеното от съдебния служител- връчител на призовки удостоверяване, че към 25.03.2009 год. е налице нерегистрирано от ЮЛ- търговец изместване адреса на управлението му, обявен по партидата му в съответния търговски регистър, не е от категарията съдебни актове, подлежащи на съдебен контрол пред ВКС.
Същота освен, че няма преграждащ за развитие на производството по делото ефект, тъй като не води до прекратяване на самото заповедно производство, не попада и в обхвата на съдебните актове по чл.274,ал.1, т.2 ГПК, за които законодателят е предвидил изрично последващ инстанционен контрол, предвид отсъствието на посочена с нормата на чл.423 и сл. ГПК подобна възможност.
Същевременно, обстоятелството, че в производството по чл.423, ал.1 ГПК въззивният съд не осъществява контрол за законосъобразност над постановения в заповедното производство съдебен акт на първоинстанционния съд, а компетентността му се свежда единствено до извънинстанционна проверка на правото на участие на длъжника в същото, изключва и приложението на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК.
Следователно в полза на настоящия частен жалбоподател не е възникнало процесуално потестативно право на жалба – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, поради което и подадената от последния частна жалба се явява процесуално недопустима.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че доколкото предвидената в чл. 423, ал.1 ГПК проверка на осигуреното и гарантирано от процесуалния закон право на участие на длъжника в заповедното производство е извънинстанционна, то тя в известен смисъл се явява сходна с извънредното производство по чл.303 и сл. ГПК, а това е и допълнителен аргумент, както до изразеното по- горе разбиране, че не се касае до постановен във въззивно производство съдебен акт, спрямо който следва да намерят приложение общите правила за обжалване на определенията, така и, че същият е окончателен.
Поради това е и правноирелевантно за допустимостта на частната жалба посочената от Б. в диспозитива на постановения съдебен акт, предмет на подадената от [фирма], частна жалба негова обжалваемост.
Последователна е практиката на ВКС, че когато законът не допуска касационно обжалване на определена категория съдебени актове, то погрешното посочване от страна на въззивния съд, че последните подлежат на обжалване, не може да създаде допълнително и нерегламентирано от закона процесуално потестативно право на жалба за страните, нито самостоятелна процесуална възможност за осъществяване на инстанционен контрол, тъй като това винаги е изключително правомощие единствено на законодателя и аргумент в подкрепа на изложеното се явява създаденото, като изключение процесуално правило на чл.62, ал.3 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от „Е. Х.”АД, гр.Б. частна жалба против определение на Б. окръжен съд № № ІV-80 от 15.07.2009 год., по ч.гр.д.№ 323/2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: