О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
гр.София, 17.06.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 492 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.11.2008г. по гр.д. № 3548 / 2008г., с което Софийски градски съд е уважил предявените от Л. И. П. искове срещу К. „Х” с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – К. „Х” поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Л. И. П. искове срещу К. „Х” с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че уволнението, извършено със Заповед №3/25.01.2007г. на основание чл.325, т.9 КТ е незаконно. Съдът е установил, че на ищецът е призната 76% намалена работоспособност с решение на ТЕЛК от 2005г. поради заболяване инсулинозависим диабет, като не може да извършва тежък физически труд и нощен труд, но може да извършва заеманата отпреди уволнението работа „началник цех”. Същите изводи е направила и изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и съдът е приел, че не е налице невъзможност на ищецът да изпълнява възложената му работа, поради което той не е бил длъжен да приеме предлаганата му длъжност за трудоустроен.
В изложението към касационната жалба работодателят- жалбоподател посочва, че с решението е даден отговор на материалноправен въпросът от значение за изхода на спора за точното тълкуване на понятието „здравословни противопоказания”, като основание за прекратяване на трудово правоотношение, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Основанието за уволнение по чл.325, т.9 КТ не създава проблеми при приложението й в практиката. Текстът е ясен и има постановени множество съдебни решения на ВКС, които са изяснили съдържанието на това основание за уволнение. Разглежданият в настоящото производство случай е типичен и не съдържа някакви особености, които да налагат произнасянето на ВКС по него. Принципното разбиране на ВКС, че законността на уволнението се проверява в съдебния процес, където се представят доказателства за наличие на предпоставките, посочени в правната норма. В съдебния процес работодателят трябва да докаже наличието на всички предпоставки на приложеното от него основание – за изясняване на въпроса какъв е бил характерът на изпълняваната работа във връзка със здравните противопоказания. Въззивното решение не противоречи и на принципното разбиране в практиката на ВКС, приемаща, че заболяването трябва да обуславя неспособност да се изпълнява работата по трудов договор, в какъвто смисъл следва да се е произнесъл и ТЕЛК с решение. Не може да се приеме, че поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Направените оплаквания за неправилна преценка на доказателствата касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия процесуален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съотвествуват на точното приложение на закон. В случая е се сочи такъв процесуален вмъпрос, който да касае процесуално нарушение, което да съставлява основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 24.11.2008г. по гр.д. № 3548 / 2008г. на Софийски градски съд по жалба на К. „Х”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: