О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
София, 30.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 828/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. С. П. чрез процесуален представител адвокат С против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 363/19.03.2010 г. по гр. д. № 206/2010 г., с което е потвърдено решение № 101/14.12.2009 г. по гр. д. № 1028/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено изцяло направеното по време на гражданския брак на страните дарение от П. И. П. в полза на Е. С. П. на собствения си апартамент.
С изложение на основания за допустимост на касационното обжалване от адвокат С като съществени материалноправни са посочени въпросите: намира ли приложение отменена правна норма, невъзпроизведена в новия закон, влязъл в сила преди произнасяне на първоинстанционното решение и към датата на решението и надлежно ли е упражняването на иск при условие, че материалноправната норма вече не е съществувала към датата на решението; кога са налице условията на отменения чл. 105 СК /отм./ или по-точно кога противоречи на морала отмяната на дарението. Като съществен процесуалноправен е посочен въпросът: следва ли при произнасянето си съдът да обсъди всички доказателства по делото или може да коментира само част от тях.
В аспект на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е посочено, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на практиката на ВКС-ТР № 26/19.06.1972 г. по гр. д. № 11/1972 г., ОСГК на ВС с аргумента, че в конкретния случай съдът е следвало да провери кой от двамата съпрузи е станал причина за влошаване на брачните отношения и респ. че е в противоречие с морала именно този съпруг /който в случая е ищецът/ да получи жилището. Следователно, с постановяването на решение, с което дарението на имота е отменено и последният е преминал в патримониума на виновния за разстройството на брачните отношения съпруг решението е в противоречие с цитираното тълкувателно решение.
В аспект на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е в противоречие с Р. № 1205/29.1.1.1993 г. по гр. д. № 535/1993 г., ВС, ІІ г. о., с което ВС е постановил, че искът за отмяна на дарение по чл. 105 СК /отм./ е основателен, когато бракът е прекратен по изключителна вина на надарения. По аргумент от това решение, след като по настоящото дело е установено, че брачното разстройство е поради лошо отношение на ищеца към ответницата, то не би следвало процесното жилище да му се предостави, респ. да се отмени направеното дарение.
Твърди се, че въззивното решение е в противоречие с Р. № 223/1.07.1998 г. по гр. д. № 37/1998 г., 5-чл. с-в на ВКС, което коментира влизането в сила на конкретно правно основание за предявяване на иск и момента, от който същото се прилага. Счита, че след като в течение на първоинстанционното производство по настоящото дело е влязла в сила друга материалноправна уредба /чл. 55 СК, в сила от 1.10.2009 г./, с която старата норма /чл. 105 СК/отм./ не е възпроизведена словесно произнасянето на съда с решение по правно основание, което не е съществувало към датата на постановяване на решението е в противоречие с цитираното решение на ВКС.
Твърди се, че въззивното решение е в противоречие с Р. № 220/17.03.2009 г. по гр. д. № 2/2008 г., ВКС, ІV г. о., с което е посочено, че при настъпила в хода на висящност на процеса законодателна промяна с приемане и влизане в сила на нов закон след като същият е налице към момента на произнасяне на решението съдът следва да се съобрази с него. Обратно, в конкретния случай въззивният съд е приел, че новият закон няма да намери приложение към настоящия процес.
В аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК според касатора допускането на касационно обжалване в конкретния случай се явява важно за точното прилагане на закона и за развитието на правото относно: точното приложение на чл. 105 СК /отм./, както и докога същата би следвало да се прилага предвид влезлия в сила нов нормативен акт от същия ранг, с който старият е изрично отменен; следва ли съпруга, която няма вина за разваляне на брачните отношения и която е допринесла за придобиване на жилището лично и чрез средства на свои близки да бъде ощетена и съответното жилище да бъде предоставено на виновния за разстройството на брака съпруг; следва ли доказателствата в едно дело да не се обсъждат общо от съда, а съдебните актове да се постановяват въз основа само на избрани доказателства и доколко такъв подход е желан за развитието на правото. Прилагат се копия от цитираните решения.
За ответника по касация П. И. П. чрез процесуален представител адвокат Н е подаден писмен отговор, с който жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 105 СК/85 г. /отм./ въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на закона, като е посочил, че: дарението е направено от съпруга /ищец/ на съпругата /ответник/ по време на техния брак; с влязло в сила съдебно решение бракът на страните е прекратен със споразумение по реда на чл. 99, ал. 3 СК /отм./; искът с правно основание чл. 105 СК /отм./ е предявен преди изтичане на преклузивния срок по ал. 105, ал. 2 СК /отм./; имуществото, предмет на дарението е със значителна стойност; отмяната на дарението не противоречи на морала.
По приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК с т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК е посочено задължението на касатора да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е преди всичко въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да изведе въпросът от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въпросите, посочени с изложението към касационната жалба в конкретния случай, нямат такъв характер. Въпросът: намира ли приложение отменена правна норма, невъзпроизведена в новия закон, влязъл в сила преди произнасяне на първоинстанционното решение и надлежно ли е упражняването на иск при условие, че материалноправната норма вече не съществува към датата на решението не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на съда по делото. Независимо от това въззивният съд е обсъдил същия въпрос, заявен с въззивната жалба и изразеното разбиране се споделя от настоящия състав.
Несъстоятелно е разбирането, че по посочения въпрос въззивното решение противоречи на Р. № 220/17.03.2009 г. по гр. д. № 2/2008 г., ВКС, ІV г. о. и Р. № 223/1.07.1998 г. по гр. д. № 37/1998 г., ВКС, 5-чл. с-в, тъй като и двете решения не са постановени по аналогични случаи.
По първото от тях предмет на спора е установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ и настъпилата в хода на висящността на производството законодателна промяна е с приемане и влизане в сила на новия Гражданско процесуален кодекс /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./.
По второто решение предмет на спора е иск с правно основание чл. 647 ТЗ, като с оглед приложимостта на посочената разпоредба съставът на ВКС е посочил, че правилно въззивния съд е приел, че тази разпоредба е могла да послужи като основание за предявяване на иска от момента на влизането й в сила, което е станало с приемането на част четвърта на ТЗ „Н”- ДВ, бр.63 от 5.08.1994 г., както и че в случая не се касае до обратно действие на материалноправната норма, което трябва да бъде изрично предвидено, а до ново уреждане на заварени правоотношения.
По въпросите: кога са налице условията на чл. 105 СК /отм./ или по-точно кога противоречи на морала отмяната на дарението въззивният съд е изложил съображения съобразно събраните по делото доказателства и обстоятелството, че бракът на страните е прекратен по реда на чл. 99, ал. 3 СК /отм./ без изследване на вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство и въззивното решение не е в противоречие с ТР № 26/19.06.1972 г. по гр. д. № 11/1972 г. и Р. № 1205/29.11.1993 г. по гр. д. № 535/1993 г., ВС, ІІ г. о.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на посочения от касатора правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, в каквато посока липсва обосноваване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ето защо, настоящият състав на ВКС, Трето г. о. приема, че не налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
На ответницата по касация следва да се присъди сумата 200.00 лв. – заплатен хонорар на адвокат за касационната инстанция по договор за правна защита и съдействие № 007160/21.05.2010 г.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд, гр. П., втори състав № 363/19.03.2010 г., постановено по гр. д. № 206/2010 г. по касационна жалба от Е. С. П. чрез адвокат С.
Осъжда Е. С. П. ЕГН ********** от гр. С., ул. „А” № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 54 да заплати на П. И. П. ЕГН ********** от гр. С., ул. „А” № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 54 сумата 200.00 лв. разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: