Определение №675 от 11.10.2013 по ч.пр. дело №3244/3244 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 675

гр. София, 11.10.2013 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3244 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Г. М. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Т. И. срещу определение № 990 от 17.07.2013г. по ч. гр. дело № 711/2013г. на Окръжен съд Плевен, 2 въззивен граждански състав, с което е потвърдено определението № 4 от 16.05.2013г. на съдията по вписвания при АВ – П., с което е отказано вписване на нотариална покана, отправена от [фирма], представляван от Ц. Г. М., до [фирма] и [фирма] за прекратяване на вписани договори за аренда на земеделски земи поради неплащане на дължимата рента за 2012г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради незаконосъобразност и необоснованост. Излага съображения, че съдебният състав не е обсъдил хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 28, ал. 1 ЗАЗ и не е съобразил, че частният жалбоподател е претендирал вписване на прекратяването на договорите за аренда. Частният жалбоподател в приложено към частната касационна жалба изложение обосновава допускане на касационно обжалване на определението с основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по правни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „1/ кое подлежи на вписване от съдия по вписванията – едностранното изявление за прекратяване на договора за аренда поради настъпилото законово основание или писмения акт, с който това изявление е достигнало до неговия адресат; 2/ мотивирано ли е определението от 17.07.2013г. по ч. гр. дело № 711/2013г. на Окръжен съд Плевен в съответствие с изискванията на т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000г.“ Частният жалбоподател релевира доводи, че съдът е длъжен по реда на чл. 7, ал. 1 ГПК да изясни въведения с частната жалба против определението на съдия по вписванията въпрос дали са прекратени договорите за аренда и това прекратяване в съответствие със законовите разпоредби ли е извършено – чл. 28, ал. 1 ЗАЗ, но не и да излага мотиви кой акт подлежи на вписване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение е потвърден отказът на съдия по вписванията да впише нотариална покана за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя. Съдът е изложил съображения, че отправената нотариална покана – изявление за извънсъдебно прекратяване на договор за аренда в земеделието, не подлежи на вписване на основание чл. 4 от Правилника за вписванията или чл. 112 ЗС, тъй като не е сред изчерпателно изброените в посочените разпоредби актове. В обжалвания съдебен акт е изразено разбирането, че на вписване подлежи прекратяването на договора за аренда, т. е. обстоятелствата по чл. 29 ЗАЗ, а не изявленията по чл. 87 ЗЗД, като разпоредбите на чл. 4 от Правилника за вписванията и чл. 112 ЗС не могат да бъдат тълкувани разширително.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК, „ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.”. Посоченото тълкувателно решение намира приложение и в хипотезата на вероятна недопустимост на въззивно определение – предмет на частна касационна жалба. Поради това, че съществува вероятност обжалваното определение на Плевенски окръжен съд да бъде недопустимо, същото следва да бъде допуснато до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца, респективно молителя или заявителя. Съдебният акт е недопустим, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато съдебният акт е постановен въпреки липсата на претенция или ненадлежното й упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно.
В настоящия случай със заявлението до съдията по вписванията заявителят /частен жалбоподател в производството пред ВКС/ е поискал вписване на прекратяване на определени договори за аренда, като в обстоятелствената част е посочил основанието за прекратяване на правоотношението по съответните арендни договори – чл. 28 ЗАЗ, разваляне поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца. С определение № 4/16.05.2013г. съдията по вписвания при АВ – П. е отказал да разпореди вписване на прекратяване на четири договори за аренда и един договор за преаренда на земеделски земи, вписани под определени регистрационни номера. Въззивният съд е потвърдил определение на съдията по вписвания при АВ – П. за отказ от вписване на нотариална покана, отправена от [фирма], представляван от Ц. Г. М., до [фирма] и [фирма] за прекратяване на четири вписани договори за аренда на земеделски земи и един договор за преаренда поради неплащане на дължимата рента за 2012г. При тази фактическа обстановка и предвид изложените от въззивната инстанция съображения, че нотариалната покана – изявление за извънсъдебно прекратяване на договор за аренда в земеделието не подлежи на вписване, а на вписване подлежи самото прекратяване, решаващият съдебен състав е постановил недопустим съдебен акт. При направено искане за вписване на прекратяване на договорите за аренда и договора за аренда и постановен отказ от съдията по вписвания за вписване на прекратяване на индивидуализираните договори е недопустимо въззивният съд да се произнесе по определение за отказ от вписване на нотариална покана.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на Плевенски окръжен съд следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав.
Мотивиран от горното, ВКС на РБ, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение № 990 от 17.07.2013г. по ч. гр. дело № 711/2013г. на Окръжен съд Плевен, 2 въззивен граждански състав.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Плевен за ново разглеждане от друг състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top