– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 675
гр. София 11.09.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 15.05.2019 (петнадесети май две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1525 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2159/22.02.2019 година, подадена от Б. И. П., срещу решение № 29/28.01.2019 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 825/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Русе е потвърдил първоинстанционното решение № 1622/19.10.2018 година на Районен съд Русе, ХІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 4038/2018 година, с което са отхвърлени предявените от Б. И. П. срещу Държавна опера Русе искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
В подадената от Б. И. П. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него срещу Държавна опера Русе искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Русе по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Държавна опера Русе е подал отговор на същата с вх. № 3893/04.04.2019 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 29/28.01.2019 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 825/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Б. И. П. е бил уведомен за обжалваното решение на 01.02.2019 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 2159/22.02.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Русее приел, че по делото не било спорно, че П. е работил по трудов договор в Държавна опера Русе, като е заемал длъжността „сценичен работник“. Със заповед № РД-07-124/21.05.2018 година на Директора на Държавна опера Русе трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ-поради съкращаване в щата. Новият директор на Държавна опера Русе встъпил в длъжност през ноември 2017 година след проведен конкурс и веднага след това била извършена комплексна проверка от инспектори на Министерството на културата. Констатациите и препоръките от проверката били дадени в доклад, утвърден от Министъра на културата, като на ръководството на операта била препоръчана оптимизация на щатната численост и стабилизиране на финансовото състояние с цел намаляване на натрупания отрицателен преходен остатък. В изпълнение на тази препоръка било утвърдено ново щатно разписание от 03.05.2018 година, според което щатните бройки за длъжността „сценичен работник“ се намалявали с три-от 13 на 10. Промените в щата засягали целия административен и артистичен персонал, поради което подборът на служителите, които следвало да бъдат съкратени, бил проведен чрез широко обсъждане и преценка от представители на ръководството и синдикалните организации. Работодателят бил изпълнил задължението си да направи подбор, като бил извършил същия съобразно критериите на чл.329 от КТ-квалификация и ниво на изпълнение на работата. За целта били назначени две комисии. На първата било възложено да определи критериите, по които да бъде извършен подбора на лицата, подлежащи на съкращение. Втората била извършила подбора и била изготвила предложение за съкращение на база атестация и оценка по вече изготвените критерии. Окончателната дейност на тази комисия била отразена в протокол № АСД-0623/27.04.2018 година, според който се предлагали за съкращение 3 броя лица на длъжността „сценичен работник“ както и кои точно да са те, като един от тях бил Б. И. П.. Предложението почивало на обективни факти и документи и не било израз на субективна оценка. Гаранция за нейната безпристрастност била голямата и численост и участието в нея на представители на синдикалните организации. За критериите образование и квалификация Б. И. П. бил получил най-висока оценка. Втората група за оценяване според критериите на комисията била за трудово представяне-дисциплина и качество на работата. Свидетелите Я.-режисьор и С.-директор по техническите въпроси изнасяли данни за често неизпълнение на разпореждания на режисьора от страна на Б. И. П.-имал свое мнение и не се съобразявал с нарежданията. Те установявали, че рутината (каквато П. безспорно притежавал), не била водеща и определяща в работата на сценичните работници. По-важно било точното и безпрекословно изпълнение на режисьорските решения, а не влизане в спор с режисьора и възражения. Дори се било стигало „до извиване на ръце“ според св. Я., което създавало затруднения на целия творчески колектив дори и на генерални репетиции. Според длъжностната характеристика за тази длъжност се допускало и основно образование, което било акцент върху нейната изпълнителска функция. Б. И. П. бил характеризиран като сприхав и често изразяващ собствено мнение и възражения по нарежданията на режисьора. Работодателят бил поставил допълнителни условия за изпълнението на тази длъжност-морално етични изисквания, свързани със зачитане достойнството на колеги и ръководители, лоялност и уважение. Те били въведени във връзка с характера на дейността на операта като културно учреждение-работа в артистичен екип и творческа обстановка, налагаща синхрон в действията, за да не се допусне нарушаване на творческия процес. По тези критерии П. бил получил по-ниски оценки, които имено довели до съкращаването му. В този смисъл били и мотивите на първоинстанционното решение, което било изцяло обосновано на база събраните писмени и гласни доказателства. Заповедта за уволнение била законосъобразна, което правело неоснователни и предявените акцесорни искове.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. И. П. е поискал обжалваното решение на Окръжен съд Русе да бъде допуснато до касационно обжалвано по следните правни въпроси:
1) Кои обстоятелства следва да съобразяват съдилищата при извършването на преценката за законосъобразност на извършвания от работодателя подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ и по-конкретно кои са белезите за обективност на поставената на участниците в подбора оценка по критерия „работи по добре“, водещи до извод за нейното съответствие с действителността от качества и ниво на изпълнение на възложената работа и да това длъжен ли е работодателят при направено оспорване на поставената при извършването на поставената при извършване на подбора оценка по критерия „работи по-добре“ да докаже как е формирана тази оценка?
2) Дължи ли въззивният съд да изследва всички доводи на страните, основавайки изводите си на всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, събрани пред него и пред първата инстанция, особено, когато във въззивната жалба са изложени доводи за неизпълнение на същото това задължение от страна на първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното пред въззивния съд решение и за това дължи ли въззивния съд обсъждане на доказателствата по делото, посочени от страна, която не носи доказателствената тежест за установяване на съответните обстоятелства, при положение, че посочените от тази страна доказателства са били допуснати и събрани от първоинстанционния съд?
3) Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, в това число как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели; когато възприема показанията само на едната група свидетели съдът длъжен ли е да изложи аргументи защо не кредитира показанията на другата група свидетели; следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетел и може ли съдът да преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само части от тях, игнорирайки други части, относно релевантните за спора факти?
Изложени са съображения, че и трите посочени по-горе правни въпроси са разрешени от състава на Окръжен съд Русе в противоречие с установената съдебна практика, намерила израз в подробно цитираните в изложението на П. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и приложени към него решения на ВКС. Така поставените въпроси са съществени, но не обуславят допускането на обжалваното решение до касационен контрол. По отношение на втория от тях въззивният съд е съобразил задължението си да обсъди всички доводи на страните, като основе изводите си за тях след съвкупно обсъждане на всички събрани по делото и относими към конкретния спор доказателства, като при това обсъждане не може да изключва доказателствата, които са представени от страната, която не носи доказателствената тежест за установяването съответното обстоятелство. Във въззивното решение не са излагани доводи за това, че част от събраните в хода на производството доказателства не трябва да се вземат предвид при преценката на относимите към конкретно обстоятелство доказателства, тъй като са представени от страната, която не носи доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство, поради което такова изключване на доказателства не е обусловило изводите на съда. При това при изготвяне на решението си въззивният съд не е задължен да изброява поотделно всеки един от наведените от страните доводи, както и направените от тях възражения и да отразява какво е становището му за всяко едно от тях. Също така въззивният съд не е задължен да изброява поотделно всички събрани по делото доказателства и да посочва как те се отнасят към твърдените от страните обстоятелства. Достатъчно е от мотивите на решението да е видно, че доводите на страните и събраните по делото доказателства са били обсъдени и какво е становището на съда по тях. В тази връзка въззивният съд е съобразил и това че евентуалната заинтересованост на свидетеля не е пречка да бъдат взети предвид дадените от него показания, като достоверността на същите следва да бъде преценявана с оглед на всички събрани по делото доказателства. Това следва от обстоятелството, че въззивният съд е взел предвид показанията на тези свидетели, при изрично направено от П. оспорване в тази връзка. В компетентността на въззивния съд е да прецени дали между разпитаните по делото свидетели са налице противоречия и в тази връзка да извършва преценка на кой от свидетелите да даде вяра и на кого не, или пък се касае до показания, които са взаимно допълващи се. В последния случай не се изисква съдът да посочва на коя група свидетели дава вяра и на кои не. Такова е положението и когато показанията на всеки един от свидетелите се отнасят до отделни обстоятелства от значение за спора-било за качеството на изпълняваната работа, било за отношенията към колегите и ръководителите. С оглед на това по отношение на втория и третия от поставените в изложението на Б. И. П. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси обжалваното решение не е постановено в противоречие с посочената съдебна практика на ВКС.
По отношение на първия от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на П. правни въпроси обжалваното решение е съобразено с установената съдебна практика, че подборът по чл. 329 от КГ следва да се извърши по обективно установени критерии, попадащи в приложното поле на разпоредбата. В правомощията на работодателя е какви конкретни критерии за извършването на подбора да установи с оглед изпълняваната от съответната длъжност работа, като при това не трябва да излиза извън установените с чл. 329 от КТ рамки. Тази преценка на работодателя не подлежи на съдебен контрол. На такъв подлежи вече извършения подбор, като при оспорването му, от страна на работника или служителя, работодателят е длъжен да докаже, че са спазени законовите изисквания за извършването му. Доколкото не е предвидена специална форма за извършване на подбора по чл. 329 от КТ, то извършването му и съобразяването му с изискванията на закона може да стане с всички допустими от закова доказателства. Въззивният съд се е съобразил с тази практика, поради което този въпрос не обуславя допускането на обжалваното решение на Окръжен съд Русе до касационен контрол.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 29/28.01.2019 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 825/2018 година по подадената срещу него от Б. И. П., касационна жалба с вх. № 2159/22.02.2019 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29/28.01.2019 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 825/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.