2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 675
С., 14.05. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1676/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г. против въззивно решение № 1846 от 04.04.2011 г. по гр. дело № 11392/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІІ-113-87 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 6068/2010 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на фамилното име от Г. на К..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който не е изведен, но е разрешен в противоречие с представена съдебна практика, а неизлагането на логични и последователно обусловени мотиви по решението е от значение за точното прилагане на закона и основание за касиране на решението – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск за промяна на фамилно име по чл. 19 ЗГР намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос от значение за изхода на делото – общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това прави невъзможно селектирането на касационната жалба по критериите на закона за допускане на касационно обжалване.
Доколкото се касае до приложението на чл. 19, ал. 1 ЗГР уреждащ правна възможност за промяна на собствено, бащино и фамилно име, която се допуска, ако името е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това, следва да се посочи, че когато искането се мотивира от наличието на „важни обстоятелства”, както е в настоящия случай, те се определят от конкретни факти, различни за всеки отделен случай. В този смисъл представената съдебна практика – съдебни решение, с които е допускана промяна в имена на молителите, не влиза в противоречие с обжалваното решение, тъй като всеки случай сам за себе си е определен от конкретните за него обстоятелства, преценени в смисъла „важни обстоятелства”.
В случая молителят е поискал да носи фамилното име на майка си по произход – К., с което тя понастоящем не се идентифицира в обществото, тъй като след развода е запазила брачното си фамилно име – Г., но чрез нейното фамилно име по рождение, молителят иска да се приобщи пълноценно към еврейската общност извън страната, където той е започнал да се представя с фамилно име К.. За да приеме, че това негово желание не покрива фактическия състав на основанието „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 З., съдът е изложил подробни мотиви, и без да отрича етническите и религиозни традиции на еврейската общност, е съобразил изискванията на закона при формиране на името в трите му съставни части – собствено, бащино и фамилно, значението на името да индивидуализира личността в социалния му живот, в частност значението на фамилното име и като белег на произход, формирано при спазване на стриктни правила, които са обвързани с установените по делото обстоятелства обсъдени във тяхната взаимна връзка, при което е достигнато до извода, че пълноценното приобщаване на молителя към еврейската общност не зависи от промяната на фамилното му име и в този смисъл не носи характеристиките на „важно обстоятелство”, като основание по чл. 19, ал. 1 ЗГР. Това опровергава твърденията в изложението за липса на логични и последователни мотиви на съда, които имат отношение към правилността на решението и са касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1846 от 04.04.2011 г. по гр. дело № 11392/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ