О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
София, 15.11.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2655/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Ц. М. от [населено място] срещу определение № 162 от 28.07.2017 г. по т. д. № 671/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател молба за отмяна на влезлите в сила решение от 03.08.2015 г. по гр. д. № 26195/2013 г. на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 34 състав и решение № 6773 от 16.08.2016 г. по гр. д. № 16612/2015 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г състав.
Частния жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно с твърдението, че е изпълнил всички дадени му от съда указания. Освен това счита, че в адресираната до ВКС молба от 04.07.2017г. е посочил и анализирал хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и конкретните случаи на тяхното приложение.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – моли за оставяне на същата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 23.10.2017г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Л. Ц. М. молба за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК на влезлите в сила решение от 03.08.2015 г. по гр. д. № 26195/2013 г. на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 34 състав и решение № 6773 от 16.08.2016 г. по гр. д. № 16612/2015 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г състав, предходният тричленен състав на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като не съдържа изложение на фактическите обстоятелства, относими към някое от основанията по чл. 303 ГПК, в това число посочените от молителя основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В подкрепа на този свой извод е изложил съображения, че твърдените от молителя нарушения на материалния и процесуалния закон, допуснати от съдебните състави, постановили атакуваните решения, представляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Приел е, че в депозираните в отговор на дадените му указания молби молителят отново не е изложил твърдения, относими към посочените от него основания за отмяна.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно задължителните указания в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, при постановяване на атакуваното определение първият тричленен състав е отчел конкретните твърдения на молителя и именно с оглед на тях е достигнал до извода, че същите представляват касационни оплаквания за допуснати от съдебните състави, постановили решенията, нарушения на материалния и процесуалния закон. Този извод следва да бъде споделен. Изложените както в молбата за отмяна, така и в уточняващата я молба от 04.07.2017 г., твърдения представляват по своята същност основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не фактически твърдения, които да могат да бъдат подведени под някое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Поради това молбата за отмяна се явява недопустима и съгласно цитираната задължителна практика подлежи на оставяне без разглеждане, както правилно е преценил и предходният състав на Търговска колегия.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 162 от 28.07.2017 г. по т. д. № 671/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОСЪЖДА Л. Ц. М., [населено място],[жк], бл. 21 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], Бизнес парк София, сгр. 14 юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 100 (сто) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: