4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
С., 19.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.09.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1127/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. С. М. от [населено място] против въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 173 от 13.05.2010 год., по в.гр.д.№ 966/2009 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Врачанския районен съд № 766 от 23. 10.2009 год., по гр.д.№ 582/2009 год. и по предявения от „Т. В.” ЕАД, гр.В. установителен иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 , ал.1 ГПК е признато за установено, че касаторът, в качеството му на ответник, дължи сумите: 2843.81 лв., представляваща неизплатена консумирана топлинна енергия за обект, находящ се в [населено място], [улица], вх.”А”, ап.9, за периода 07. 01.2006 год.- 31.08.2008 год., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2009 год. и 654.50 лв.- обезщетение за забава, за което вземане в неговия общ размер е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 38/2009 год. на В..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на същественото процесуално правила на чл.236, ал.2 ГПК и на закона, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, наименовано ”молба”, касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърдението му е, че по посочените от него в отговора по чл.131 ГПК възражения: за нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделката, вследствие липсата на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ, санкционирани от З.; за начислени ”мораторни лихви” върху прогнозни, а не реални задължения; за липса на утвърдени нормативни документи за разпределение на ТЕ за формиране сметките и системно нарушаване действащите такива; за различните подходи при прилагане на погасителната давност за три, или петгодишен период и за пълната неадекватност на някои съдебни състави при приложение на чл.13 от Европейска директива 2006/23 е налице разнопосочна и противоречива практика на съдилищата.
Като израз на последната са посочени решение от 29.03.2010 год., по гр.д.№ 6701/2008 год. на ПРС; решение от 06.06.2008 год., по гр.д.№ 26943/2006 год. на СРС;решение от 04.02.2010 год., по гр.д.№ 25352 / 2009 год. на СРС.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване.
Касаторът не е формулирал конкретен специфичен за разглеждания правен спор въпрос на материалното и/ или процесуално право, по който въззивният съд се е произнесъл и който обусловил решаващите мотиви, съдържащи се в обжалваното решение, се явява от значение за крайния правен резултат по делото.
Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСКТК на ВКС, задължителни за съдилищата в страната, разяснения значим по см. на чл. 280, ал.1 ГПК въпрос, който касаторът е задължен да формулира, е не всеки правен въпрос, въведен в хода на делото, независимо от общото му значение за правото, а този, който включващ в предмета на индивидуализирания чрез заявеното основание и петитум спор, е обусловил правната воля на съда, материализирана в съдебния акт, предмет на предприетото касационно обжалване.
Доколкото именно спрямо този материалноправен или процесуалноправен въпрос касационната инстанция извършва и преценката за наличие на някой от изчерпателно изброените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК селективни критерии – допълнителна процесуална предпоставка, то отсъствието му е достатъчно, за да бъде отречен достъпа до факултативен касационен контрол.
В случая, освен, че една част от поставените от касатора въпроси са фактически, а не правни и касаят обосноваността на обжалвания въззивен съдебен акт, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК, то по отношение на останалите, свързани с нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделката, приложението на чл.86, ал.1 ЗЗД и приложимата погасителна давност, дори и да се приеме, че попадат в приложното поле на касационното обжалване не е доказано основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
От цитираните съдебни решения на СРС и СГС единствено решение № 176 от 23.05.2008 год., по гр.д.№ 92/2008 год. на СГС е влязло в сила и поради това е част от практиката на съдилищата, съгласно възприетото в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, разрешение.
С него, обаче, е разгледана хипотеза, различна от тази, по която В. се е произнесъл с обжалвания съдебен акт – за последиците при изчислена от топлопреносното дружество потребената от абоната топлинна енергия, вкл. за мощност, в мерни единици, различни от установените в индивидуалните административни актове на ДКЕВР, когато последните са посочени като източник на вземането на доставчика.
В решението на Врачанския окръжен съд, предмет на предприетото обжалване, въпросът за мерните единици, в които следва да бъде определена доставената на потребителя и консумирана от него топлинна енергия въобще не е бил поставен, тъй като не е бил спорен между страните по делото, а е обсъждано количеството потребена от ищеца, настоящ касатор, топлинна енергия, обусловило размера на вземането на кредитора, за което същият се е снабдил със заповед за изпълнение. При определянето му въззивният съд е взел предвид заключението- основно и допълнително на изслушаната съдебно – техническа експертиза и съпоставяйки го с останалия доказателствен материал по делото е счел за недоказано оспорването на дължимите от абоната суми за същото.
Що се касае до характера на претендираното вземане с оглед приложимата към него погасителна давност, то въззивният съд изцяло е съобразил с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на второ търговско отделение на ВКС № 168 от 22.12.2009 год., по т.д.№ 408/2009 год., в което е възприето разрешението, съдържащо се в обжалваното въззивно решение – че задължението за помесечно заплащане на консумираната от потребителите топлинна енергия по Закона за енергетиката е периодично по своя характер, поради което спрямо последното е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б.”в” ГПК и следователно и в този случай твърдяното от касатора противоречие отсъства.
Отделен в тази вр. е въпросът, че при наличие на задължителна съдебна практика- постановено по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС, доводите, свързани със селективния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК не следва да бъдат и обсъждани – арг. от т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 173 от 13.05.2010 год., по в.гр.д.№ 966/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: