О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
София, 22.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2561/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 3011 от 29.08.2016 г. по ч.гр.д. № 2137 2016 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Определение №113 от 15.03.2016 г. по т.д.№116/ 2015 г. на Врачански окръжен съд, с което производството по делото е прекратено поради неподведомственост на спора пред съда, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че по заявените претенции не следва да се прилага клаузата по чл. 17 т. 2 от Договор от 04.08.2011 г., тъй като се касае за възлагане на допълнителни задачи, а не за плащане по Договора и допълнителните плащания са извън предмета на същия, затова за правоотношенията, предмет на делото, не е налице арбитражна клауза. Обсъжда заповедното производство – ч.гр.д.№ 769/2015 г. на РС-Враца за плащане на задържани гаранции по Договора и подписаното от страните на 01.04.2015 г. Споразумение, за което сочи, че в него те писмено признават компетентността на съда да разреши споровете им и с което е отменена уговорената с Договора от 04.08.2011 г. арбитражна клауза, като обосновава, че същата е приложима само за тълкуването и изпълнението на Договора от 04. 08.2011 г., а не за всички отношения на страните. Счита за неправилен изводът на въззивния съд за приложение на чл. 7 ал. 2 и чл. 8 ал. 1 ЗМТА и иска определението да се отмени.
В Основания за допускане на касационно обжалване иска определението като неправилно да се отмени, като цитира съображенията на въззивния съд и иска да се допусне касационно обжалване по въпросите: 1.Длъжен ли е съдът да приеме формулирани в допълнителна искова молба уточнения в петитума или е допустимо да мотивира съдебния акт с формулировката, дадена в исковата молба; 2. При наличие на договорни отношения, прерастнали в заповедно производство и споразумение, в което се посочва, че страните считат отношенията си за окончателно уредени, допустимо ли е съдът да приеме, че отношенията по фактура, издадена след споразумението и вземането по нея, дерогират споразумението; 3. При наличие на арбитражна клауза, въпреки която е проведено заповедно производство и е издадена заповед по чл. 410 ГПК, въз основа на която страните са сключили споразумение за уреждане на отношенията си по договора на база заповедното производство, може ли да се приеме, че арбитражната клауза е отменена.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като частният жалбоподател не е изложил кое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК поддържа и по какви съображения; излага и подробни съображения за неоснователност на частната касационна жалба и за правилност по същество на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
В т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., което съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, са дадени указания, че касаторът е длъжен в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд, като общо основание за допускане на касационно обжалване, който въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Въз основа на посочения правен въпрос, ВКС разглежда поддържаните от жалбоподателя допълнителни основания, които представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Касационен контрол не може да се допусне, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата и ВКС не е длъжен и не следва да ги изведе от твърденията на касатора и от оплакванията в касационната жалба.
Частният жалбоподател е формулирал три правни въпроса, за които поддържа, че са разрешени по делото и че са от значение за изхода му и не е посочил кое от основанията по чл. 280 ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 ГПК счита, че е налице и по какви съображения; задоволил се е да повтори съображенията на въззивния съд и оплакването за неправилност на въззивното определение, съдържащо се в частната касационна жалба. Касационният съд не може да се произнесе налице ли е някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК въз основа на фактите и обстоятелствата по делото и като ги изведе от оплакванията на частния жалбоподател.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №3011 от 30.08.2016 г. по ч.гр.д.№2137/2016 г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 300 лв. – разноски по делото за производството по частната касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: