6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
С., 25.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 560/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ю. И. А. – от [населено място] срещу Решение № 203 от 19.07.2013 г. по гр.д. № 355/ 2012 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено Решение №218 от 15.11.2012 г. по гр.д.№ 612/2012 г. на Великотърновски окръжен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен по реда на чл. 422 ГПК от Ю. И. А. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и Г. М. С. – от гр. Г.О. за установяване вземане 340 000 лв. по запис на заповед от 11.11.2010 г. и 26 800 лв. – разноски в заповедното производство – ч.гр.д.№ 3311/2011 г. на РС – Г.О., и по частна жалба на Ю. И. А. – от [населено място] срещу Определение от 28.10.2013 г., постановено по делото на основание чл. 248 ГПК, с което не е уважена молбата му за изменение на решението в частта за разноските.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението и жалбоподателят в Изложение на касационните основания иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По въпроса: ищецът по иск по чл. 422 ГПК трябва ли да сочи каузалното правоотношение и трябва ли да доказва валидно възникване на вземане по същото, жалбоподателят счита, че въззивният съд, като е възприел, че в тежест на кредитора е да посочи и установи каузално правоотношение, се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, както и с практика на ВтАС, която цитира и която е в смисъл, че ако ищецът твърди каузално правоотношение, за чието обезпечаване е подписан записът на заповед, той носи тежестта да го докаже и доказва каузално правоотношение само при направено възражение на длъжника за наличие на такова. По въпросите: при две противоречиви експертизи за истинността на подпис, необходимо ли е съдът да допусне трета експертиза или да укаже на страните необходимост от събиране на допълнителни доказателства; и доказано ли е оспорването на записа на заповед при наличието на две противоречиви експертизи, като доказателствената тежест е на ответниците, жалбоподателят описва извършените от съда процесуални действия, доводите на страните и становището си относно всяка от изслушаните графични експертизи, и поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, като счита, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и при фактическа неизясненост на спора. По въпроса: необходимо ли е съдът да посочи защо не кредитира заключението на определена експертиза, поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК по съображения, че съдът не е посочил защо не кредитира заключението на единичната експертиза и сочи практика на ВКС:Р.№58/13.02.2012 г.по гр.д.№408/2010 г. на І г.о.;Р.№324/13.07.2011г.по гр.д.№378/2009 г. на І г.о. и Р.№ 821/19.11.2010 г. по гр.д.№1906/ 2009 г. на І г.о.
В частната жалба жалбоподателят излага оплакване, че неправилно не е уважена молбата му по чл. 248 ГПК, тъй като в производството пред двете съдебни инстанции ответникът не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, не е представил необходимите документи, за да удостовери, че реално са преведени адвокатските възнаграждения, неправилно съдът е приел, че възражението за прекомерност е преклудирано, както и че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно и е налице основание на чл. 78 ал. 5 ГПК за намаляване. В изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК сочи решените правни въпроси и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответниците по жалбите [фирма] – [населено място] и Г. М. С. – от гр. Г.О. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват искането за допускане на касационно обжалване, тъй като първият изложен от жалбоподателя въпрос не обуславя изхода на въззивното производство, а вторият и третият въпроси касаят правилността на решението и са разрешени в съответствие с константната практика на ВКС относно преценката на изслушани противоречиви експертизи, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна. По съображения, съдържащи се в Отговор на частна жалба, излагат подробни съображения за неоснователност на същата.
По касационната жалба: тъй като решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е уважен иск за установяване на вземане по реда на чл. 422 ГПК, който е отхвърлен, цената на който не е до 10 000 лв., съдът намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК от Ю. И. А. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и Г. М. С. – от гр. Г.О. за установяване вземане 340 000 лв. по запис на заповед от 11.11.2010 г., след обсъждане доводите на страните и излагане на съображения защо не възприема единичната експертиза и защо възприема констатациите на тройната графическа експертиза – първоначално и допълнително заключение във връзка с оспорването от ответниците на липсата на реквизит по чл. 535 т. 7 ТЗ – подпис на записа на заповед на издателя [фирма] – [населено място], чрез представляващия го С. Х. С., съдът е приел оспорването за основателно. По съображения, че липсва действителен документ, съставляващ запис на заповед и представеният в заповедното производство не може да служи за основание за издаване на заповед по чл. 417 т. 9 ГПК, съдът е приел за неоснователен иска по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане 340 000 лв. срещу ответника [фирма] – [населено място] въз основа на записа на заповед, издаден на 11.10.2010 г. По съображения, че записът на заповед, като недействителен, не е породил действие за издателя, затова не е породил задължение и срещу авалиста Г. М. С. – от гр. Г.О., е отхвърлил иска срещу авалиста.
По въпроса: по иск по реда на чл. 422 ГПК ищецът трябва ли да сочи каузалното правоотношение и да доказва валидно възникване на вземане по същото, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване. Този въпрос е важен и по него е постановено ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК с разрешението в което по т. 17 за предмета на делото и разпределянето на доказателствената тежест при предявен иск по реда на чл. 422 ГПК при издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, е преодоляна създадената противоречива съдебна практика. Съгласно т.17 от ТР, предмет на делото в този случай е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. По делото ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на каузално правоотношение, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията й, обуславящи съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
Този въпрос не е релевантен за делото, тъй като преди да се даде отговор по него, следва да е налице действителен подписан запис на заповед – основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК, какъвто в случая не е налице с оглед неподписването му от издателя – липса на реквизит по чл. 535 т. 7 ТЗ, няма запис на заповед.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по въпроса за преценката на съда на експертни заключения – графически експертизи – единична и тройна, които са противоречиви и за задължението на съда да обсъди заключенията, като посочи защо не кредитира някое от тях. Съгласно установената, посочена и от жалбоподателя съдебна практика: Р. № 58/13.02.2012 г. по гр.д.№ 408/2010 г. на І г.о., Р.№ 324/13.07.2011 г. по гр.д.№ 378/ 2009 г. на І г.о. и Р.№ 821/19.11.2010 г. по гр.д.№ 1906/2009 г. на І г.о. вещо лице, съгласно чл. 195 ГПК се назначава, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси, са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма, като целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите му изводи. Съдът не е длъжен да възприеме заключението, но когато го отхвърля или когато при противоречиви заключения кредитира едно от тях и отхвърля друго, е длъжен да мотивира преценката си, като посочи причините, поради които не възприема заключението.
Въззивният съд на стр.10 и 11 от съобразителната част на решението изрично е посочил защо не възприема констатациите на единичната графическа експертиза, защо намира за неоснователни възраженията на ищеца по делото, че следва да се възприемат констатациите на тази експертиза, както и подробни съображения, включително и чрез препращане към постановените от въззивния съд определения по исканията на страните във връзка с представяне на доказателства и назначаване на повторна тройна експертиза, защо възприема констатациите и изводите, направени в тройната експертиза – основно и допълнително заключение. Като е процедирал по този начин, въззивният съд е се е произнесъл по поставения въпрос в съответствие със съдебната практика – искането за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно.
Въпросът: дали при две противоречиви експертизи за истинността на подпис, е необходимо съдът да допусне трета експертиза или да укаже на страните необходимост от събиране на допълнителни доказателства, е въпрос, конкретен за делото, обусловен от обстоятелствата, а въпросът: дали е доказано оспорването на записа на заповед при наличието на две противоречиви експертизи, като доказателствената тежест е на ответниците, подписали записа на заповед, е въпрос относно прав
+илността на решението и ако е налице допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалните правила и фактическа неизясненост на спора, изложените от жалбоподателя касационни основания по чл. 281 ГПК не могат да бъдат проверени в производство по чл. 280 ГПК и да служат като основания за допускане на касационно обжалване.
По частната жалба:
След като е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска по реда на чл. 422 ГПК, въззивният съд е осъдил ищеца да плати на ответника разноски: за първоинстанционното производство 23 000 лв. – адв.хонорар, съгласно Договор за правна помощ(л.35), Фактура(л.33), Извлечение по сметка(л.34) и Списък по чл. 80 ГПК(л.32); за въззивното производство: 23 000 лв. по Договор за правна помощ(л.190), Фактура(л.193) и Извлечение от сметка (л.193) и Списък по чл. 80 ГПК(л.188), както и възнаграждения за единична експертиза 200 лв. и за тройната експертиза 900 лв. В случая въззивният съд е пропуснал да прибави държавната такса, внесена по подадената от ответниците въззивна жалба 6800 лв. Тъй като възражението на ищеца за прекомерност на платеното от ответниците възнаграждение за адвокат и искане да се присъди по-нисък размер, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК, се съдържа в молбата с правно основание чл. 248 ГПК, затова е преклудирано, определението е правилно. В този смисъл са постановените от ВКС:Опр.№51/24.03.2011 г. по т.д.№ 271/2010 г. на І т.о.; Опр. №404/ 12.06.2013 г. по т.д.№492/2012 г. на ІІ т.о., Опр. № 22/27.01.2012 г. по т.д.№ 682/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о., Опр. № 13/17.01.2013г. по гр.д.№1161/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о., в които е прието, че упражняването на правото по чл. 78, ал. 5 ГПК е ограничено до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция, най-късно в което страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на разноски и да представят списък на същите, съгласно чл. 80 ГПК. Като е отказал да измени присъдените с въззивното решение разноски, съобразявайки се с така изложените обстоятелства по делото, частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК е неоснователна. Тъй като се касае за частна жалба, не следва да се обсъждат доводите на страните относно искането за допускане на касационно обжалване по въпросите и на основанието, посочени от ищеца в изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 203 от 19.07.2013 г. по гр.д. № 355/ 2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 28.10.2013 г., постановено по делото на основание чл. 248 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: