О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
София, 26.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2716/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. Д. Н., чрез адв. К. Д., против решение № 57 от 22. 03. 2016 г. по гр. д. № 77/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, ГО, 1 с-в, с което е потвърдено решение № 564 от 22. 12. 2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от П. Д. Н. против Дом за възрастни хора с физически увреждания „И. войвода“, [населено място], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Поддържа се неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основанията на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба Дом за възрастни хора с физически увреждания „И. войвода“, [населено място], не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от П. Д. Н. против Дом за възрастни хора с физически увреждания „И. войвода“, [населено място], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат съставът на съда е приел, споделяйки правните и фактически изводи на първоинстанционния съд, на осн. чл. 272 ГПК, и излагайки и собствени мотиви, че уволнението на ищеца не е незаконно на твърдяните от същия основания. Приел е, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, заемащ длъжността „домакин“, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5, вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, заради системни нарушения на трудовата дисциплина, е мотивирана – конкретизира извършените от ищеца дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неизпълнение на трудови задължения, включени в длъжностната характеристика и възложени му със заповед, а именно: установено на 29. 04. 2015 г., при осъществена от назначена от работодателя комисия проверка в склада на дома, несъответствие между заведени по документи и налични количества при осем хранителни продукта, описани по вид и количества в заповедта; неизпълнение от ищеца, на 4. 05. 2015 г., на възложено то му със заповед № 89/25. 11. 2014 г. на директора на дома задължение да заключва вратата на задния двор, осигуряваща достъп на автомобили на доставчици; установено на 15. 06. 2016 г., при осъществена от назначена от работодателя комисия проверка в склада на дома, несъответствие между заведени по документи и налични количества при седем хранителни продукта, описани в заповедта. Прието е, че за описаните нарушения не е изтекъл едногодишният срок по чл. 194, ал. 1 КТ и е налице системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, че е спазена предвидената в чл. 193 КТ процедура, както и че е отчетено дисциплинарното поведение на ищеца – допускани и преди идентични дисциплинарни нарушения, за част от които са били налагани по-леки наказания.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос, към който жалбоподателят отнася твърдението си за противоречие между правните изводи на въззивния съд със задължителната съдебна практика, обективирана в цитираните и приложени решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Развити са само касационни основания за неправилност на решението – за необоснованост, предвид несъответствие на фактическите изводи на съда относно извършването на описаните в заповедта дисциплинарни нарушения със събраните по делото доказателства, както и за постановяването му в противоречие с чл. 190, т. 3 и т. 7 КТ, чл. 189, ал. 1 КТ, чл. 22 от Закона за счетоводството /отм./, Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им. Касационният съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/. В този смисъл, позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е формално.
Независимо от горното, за яснота следва да се посочи, че липсва противоречие между изводите на въззивния съд с посочените от жалбоподателя решения на ВКС – решение № 112 от 7. 05. 2015 г. по гр. д. № 5348/2014 г., III г.о., решение № 162 от 18. 05. 2010 г. по гр. д. № 299/2009 г., IV г.о., решение № 363 от 10. 01. 2012 г. по гр. д. № 354/2011 г., III г.о. Тълкувателните мотиви на първото решение съдържат произнасяне по правен въпрос, свързан с критериите, по които трябва да се преценява тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение. Този въпрос не е от значение при преценка основателността на предявения иск по настоящото дело, тъй като дисциплинарното уволнение на ищеца е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, за системни нарушения на трудовата дисциплина, при което законът не въвежда изискване за висока степен на тежест на всяко отделно нарушение, а отдава значение на повторяемостта на допусканите от работника /служителя/ дисциплинарни нарушения, сочеща на системни прояви на недобросъвестност при изпълнение на трудовите задължения и на постоянно неспазване на трудовата дисциплина. Във второто решение /решение № 162 от 18. 05. 2010 г. по гр. д. № 299/2009 г., IV г.о./ е тълкувана нормата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ и е прието, че основанието за уволнение „системни нарушения на трудовата дисциплина“ е налице тогава, когато работникът /служителят/ е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, които не са санкционирани или от които поне едно не е санкционирано, а наложените за останалите наказания не са заличени по реда на чл. чл. 197 и 198 КТ. В случая, ищецът е уволнил ищеца за три нарушения на трудовата дисциплина, които не са санкционирани и за санкционирането на които не са изтекли сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. Последното решение /решение № 363 от 10. 01. 2012 г. по гр. д. № 354/2011 г., III г.о./ дава отговор на въпроса, свързан със съдържанието на искането на работодателя за обяснения по чл. 193 КТ и за възможността заповедта за уволнение да се мотивира чрез препращане към друг акт, който е доведен до знанието на работника или служителя. Прието е, че работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност и е достатъчно по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията, както и че е допустимо заповедта за уволнение да се мотивира чрез препращане към друг акт на работодателя, доведен до знанието на работника или служителя. В обжалваното решение е прието, че е спазено изискването на чл. 193 КТ – изискани са обяснения за процесните нарушения на трудовата дисциплина и такива са дадени за всяко едно от нарушенията /обясненията съдържат описание на всяко от нарушенията по време на извършване и характеризиращи го белези/, както и че в мотивите към заповедта по чл. 195 КТ се препраща към заповед № 89/25. 11. 2014 г. на директора на дома, която е известна на ищеца /видно от съдържащото се в личното трудово досие обяснение на ищеца за извършвано и преди 4. 05. 2015 г. нарушение на същото задължение за заключване вратата на задния двор, осигуряваща достъп на автомобилите на доставчиците, възложено със същата заповед, както и от заповед за налагано дисциплинарно наказание „забележка“ за предходно неизпълнение на същото задължение, възложено със същата заповед/. А доводите за нарушение на чл. 22 от Закона за счетоводството /отм./ и на Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им са ирелевантни, доколкото в случая не се ангажира имуществената отговорност на работника /ограничена или пълна/, а дисциплинарната такава – за ненадлежно документиране на заприходени, изразходвани и налични хранителни продукти.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната по касационната жалба страна не претендира разноски за настоящата инстанция, а и няма данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 22. 03. 2016 г. по гр. д. № 77/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, ГО, 1 с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: