1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
гр. София, 27.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3539 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответниците [фирма], [населено място] и С. М. Боева от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Л. Д. срещу решение № 1050 от 26.05.2014г. по т. дело № 2660/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение от 18.03.2013г. по т. дело № 2237/2010г. на Софийски градски съд, VІ ТО, 11 състав в частта, с която са уважени предявените искове. С потвърдения първоинстанционен акт е признато за установено на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 ТЗ връзка с чл. 481, ал. 1 ТЗ по отношение на [фирма] и на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 485, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 538, ал. 1 ТЗ връзка с чл. 481, ал. 1 ТЗ по отношение на С. М. Боева, че дължат солидарно на [фирма] следните суми: 1/ сумата от 287 493.84 евро по запис на заповед, издаден на 01.08.2007г. с падеж 01.09.2008г. за сумата от 287 493.84 евро, ведно със законната лихва върху сумата от 10.02.2010г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата 163 972.40 евро по запис на заповед , издаден на 11.09.2007г. с падеж 01.10.2007г. за сумата 165 765 евро, ведно със законната лихва върху сумата от 10.02.2010г. до окончателното й изплащане; 3/ сумата 139 979.87 евро по запис на заповед, издаден на 21.08.2007г. с падеж 01.09.2007г. за сумата от 142 087.68 евро, ведно със законната лихва върху сумата от 10.02.2010г. до окончателното й изплащане. С първоинстанционното решение съдът се е произнесъл и по отношение на разноските, като е признал за установено, че [фирма] и С. М. Боева дължат на [фирма] сумата 36 223.50 лв. – разноски по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, издадена на 15.02.2010г. по ч. гр. д. № 6397/2010г. по описа на СРС, 64 състав, и е осъдил [фирма] и С. М. Боева да заплатят солидарно на [фирма] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 42 939.95 лв. – разноски за първоинстанционното исково производство.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение касаторите поддържат становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест по иск по чл. 422 ГПК при въведено възражение за наличието на каузални правоотношения, обезпечени със запис на заповед, в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на противоречие с решение № 143/01.02.2013г. по т. д. № 870/2011г. на ВКС, І т. о., решение № 105/03.07.2012г. по т. д. № 564/2011г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 141/08.03.2010г. по т. д. № 798/2008г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 121/01.07.2009г. по т. д. № 55/2009г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 103/24.06.2009г. по т. д. № 717/2008г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. К., преупълномощен от Адвокатско дружество „Т. и съдружници” оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице твърдените от ответниците основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, разгледал е възраженията на страните и доказателствата, въз основа на които е приел, че ищецът е доказал връзката между записите на заповед и задълженията на ответното дружество по сключените с ищеца договори за финансов лизинг, както и наличието на задължения по каузалните правоотношения, съответстващи на уважената част от предявения иск.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок съгласно чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и обсъди поддържаните от страните доводи, приема следното:
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че ответникът [фирма] е издал процесните седем броя записа на заповед, които са авалирани от ответницата С. М. Боева. Изложил е съображения, че менителничните ефекти са редовни от външна страна и задълженията по тях са с настъпила изискуемост към момента на образуване на заповедното производство – записите на заповед съдържат наименованието „запис на заповед” и в текста на документите, безусловно обещание за плащане на сумата, падеж, който е настъпил към момента на образуване на заповедното производство, място и дата на издаване, името на юридическото лице, на което или на заповедта, на което трябва да се плати, подпис на издателя и подпис на авалиста върху лицевата страна.
Относно възражението на ответното дружество /касатор в настоящото производство/ за нищожност поради подписването на ценните книги от лице без представителна власт съдебният състав е констатирал, че същото не се поддържа пред въззивната инстанция, но независимо от това въз основа на извлечението от Общия регистър на нотариус А. Д., рег. № 404 е установил, че на 02.05.2007г. М. Б. в качеството на управител на [фирма] е упълномощил С. М. Боева да го представлява в качеството му на управител на дружеството при подписване на договори за финансов лизинг, на менителници и записи на заповед от името на дружеството с безсрочно пълномощно.
Възраженията на ответницата С. Боева /касатор/ за нищожност на процесните записи на заповед поради липса на съществени реквизити по чл. 536, ал. 1 ТЗ и недължимост на сумите по тях поради това, че не е поръчител, тъй като не се е задължила лично, а в качеството на пълномощник, са приети за неоснователни по аргументи от съдържанието на пълномощното, отразено в извлечението от регистъра на нотариуса, признанието в отговора на допълнителната искова молба, изготвен от процесуалния й представител адв. Б. З., и неоспорените договори за финансов лизинг, подписани от нея като пълномощник на ответното дружество.
Изводът на решаващия съдебен състав, че процесните седем броя записа на заповед обезпечават изпълнението на задълженията на [фирма] като лизингополучател /както вземанията за финансови вноски, така и други възникнали и дължими от лизингополучателя плащания/ по представените по делото договори за финансов лизинг, е направен въз основа на представените шест броя договори за финансов лизинг, Общите условия, при които е сключен всеки от тях, приложения № 2 – неразделна част от договорите, споразуменията от 26.02.2010г. и погасителните планове към тях. Възражението на ответното дружество във въззивната жалба, че записите на заповед обезпечават изпълнението само на задълженията за месечни лизингови вноски, е прието за преклудирано, но независимо от това въззивният съд е изложил съображения за неговата неоснователност, тъй като същото не се подкрепя от доказателствата и не кореспондира с волеизявленията на страните, включително и с изразеното в отговора на исковата молба от процесуалния представител на ответното дружество.
Въз основа на събраните доказателства и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза въззивната инстанция е установила размера на просрочените задължения, произтичащи само от лизингови вноски, на ответното дружество – лизингополучател и издател на записите на заповед по шестте договора за финансов лизинг към датата на подаването на заявлението – 10.2.2010г., и е приела, че със споразуменията към всеки от договорите се уточнява размерът на просрочените задължения на лизингополучателя към датата на подписването им – 26.02.2010г.
Поради това, че със споразуменията страните са уговорили, че съществуващите обезпечения, дадени от лизингополучателя за обезпечаване вземанията на лизингодателя по съответния договор за финансов лизинг, запазват действието си и през срока на действие на споразумението, и като се е аргументирал с обстоятелството, че ответната страна не е доказала твърденията си за точно изпълнение на задълженията към ищеца, произтичащи от каузалните правоотношения между тях, въззивният съд е направил извод за основателност на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване на вземане по процесните записи на заповед.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касаторите процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест по иск по чл. 422, ал. 1 ГПК при въведено възражение за наличието на каузални правоотношения, обезпечени със запис на заповед, е релевантен за спора, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По този въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК /т. 17/, съгласно която предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното, право – за съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа на заповед. Релевантният за делото правен въпрос е разрешен от въззивната инстанция в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 17 на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Преценката дали от представените доказателства се установява, че процесните менителнични ефекти обезпечават задълженията на лизингополучателя – издател на записите на заповед по представените договори за финансов лизинг и дали същите са изискуеми, е свързана с правилността на въззивното решение, обусловена е от доказателствата, зависи от данните по делото и доказаните факти и обстоятелства. Произтичащите от обсъждането на договорите за лизинг, споразуменията и от преценката на конкретните доказателства фактически констатации и правни изводи не попадат под общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради това, че са от значение за правилността, респективно обосноваността на обжалвания съдебен акт. Изложените в тази насока оплаквания представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради отсъствие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно. С оглед изхода на спора разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1050 от 26.05.2014г. по т. дело № 2660/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.