О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
гр. София, 29.11.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1287/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Eргос” АД – [населено място], срещу решение № 22 от 19.01.2018 г., постановено по в. т. д. № 1781/2014 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 513 от 20.07.2017 г. по т. д. № 1781/2014 г. на Варненски окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която след извършена съдебна компенсация „Ергос” АД е осъдено да заплати на „Газтрейд” АД сумата 95 020.30 лв. – дължим остатък от незаплатени цени за закупено гориво, съгласно сключен между страните договор за покупко – продажба на горива № 002 от 05.01.2012 г. и издадени фактури от 2013 г. и 2014 г., ведно със законната лихва от 20.07.2017 г. (дата, следваща извършената компенсация) до окончателното плащане.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради нарушения на процесуалните правила и на материалния закон – чл.104, ал.2 ЗЗД. Касаторът поддържа, че въззивният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл.104, ал.2 ЗЗД и да извърши прихващане на насрещните вземания към момента, когато са настъпили падежите на противопоставените за прихващане негови вземания към ищеца „Газтрейд” АД. Излага доводи, че разпоредбата на чл.104, ал.2 ЗЗД е приложима и към прихващането в съдебен процес, тъй като в закона няма правна норма, разграничаваща последиците на съдебно и извънсъдебно прихващане. Навежда оплаквания, че съдът не е взел предвид заключението на съдебносчетоводната експертиза, според което при извършване на прихващане съобразно правилото на чл.104, ал.2 ЗЗД задълженията му към „Газтрейд” АД следва да се считат за погасени напълно или до размер, значително по-малък от посочения в осъдителната част на първоинстанционното решение.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор на касационната жалба от ответника по касация „Газтрейд” АД – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение № 513 от 20.07.2017 г. по т. д. № 1781/2014 г. на Варненски окръжен съд е осъдено „Ергос” АД да заплати на „Газтрейд” АД сумата 95 020.30 лв., представляваща непогасен остатък от дължима цена на закупени горива по договор № 002 от 05.01.2012 г. и издадени в периода 14.08.2013 г. – 10.02.2013 г. фактури, ведно със законната лихва от 20.07.2017 г. до окончателното плащане; Отхвърлен е предявеният от „Газтрейд” АД против „Ергос” АД иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 3 536.72 лв. като погасен чрез плащане в хода на процеса; Отхвърлени са предявените от „Газтрейд” АД против „Ергос” АД искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за разликата над присъдените 95 020.30 лв. до претендираните 349 429.39 лв., както и претенциите за заплащане на сумата 8 361.04 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите суми по всяка фактура от падежа на задължението до датата на исковата молба, и на законни лихви върху главница от 352 961.11 лв. от завеждане на исковата молба на 13.02.2014 г. до 19.07.2017 г., поради погасяването им чрез извършено съдебно прихващане с насрещни вземания на ответника, предмет на направено с отговора на исковата молба възражение за прихващане.
В мотивите към решението първоинстанционният съд е приел за установено, че ищецът „Газтрейд” АД има изискуеми вземания към ответника „Ергос” АД за неплатена цена на доставени горива по сключения между двете дружества договор от 05.01.2012 г., чийто общ размер, след приспадане на платените в хода на процеса 3 536.72 лв., възлиза 349 429.39 лв. Поради забава в плащането за ищеца е възникнало и акцесорно вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху неплатената цена, което за периода от падежа на задължението по всяка фактура до предявяване на исковете е на стойност 8 361.04 лв. Съдът е приел за доказано и съществуването на насрещни вземания на ответника към ищеца, въведени в процеса чрез възражение за прихващане, произтичащи от възникнало между двете дружества правоотношение по договор за наем от 09.03.2010 г., както следва : Вземане за сумата 252 000 лв. с ДДС – неплатена наемна цена за периода м. юни 2013 г. – м. март 2015 г.; Вземане за сумата 3 336.29 лв. с ДДС – уговорено в договора за наем обезщетение за забава до датата на предявяване на възражението за прихващане – 06.06.2014 г.; Вземане за сумата 11 413.33 лв. – законна лихва върху дължима наемна цена в размер на 36 000 лв. за периода 06.06.2014 г. до датата на постановяване на решението – 19.07.2017 г.; Вземане за сумата 51 219.18 лв. – обезщетение за забава върху неплатена наемна цена в размер на 216 000 лв. за периода от предявяване на възражението за прихващане до постановяване на решението; Вземане за сумата 66 577.58 лв. – част от дължимо обезщетение за вреди, причинени от „Газтрейд” АД на наетия имот, собственост на „Ергос” АД. След като е преценил, че естеството на насрещните вземания позволява да бъдат прихванати и че при съдебно прихващане ликвидността на заявените за прихващане вземания се определя към датата на постановяване на решението, Варненски окръжен съд е извършил прихващане на вземанията към датата на решението – 19.07.2017 г., като е започнал от натрупаните лихви за забавено изпълнение и след погасяването им е пристъпил към компенсиране на главниците. П. по посочения начин, съдът е достигнал до извод, че в резултат на извършената съдебна компенсация се получава остатък от вземането по главния иск на „Газтрейд” АД в размер на 95 030.20 лв., който ответникът „Ергос” АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца, ведно със законната лихва от 20.07.2017 г. до окончателното плащане.
Сезиран с въззивна жалба от ответника, Варненски апелативен съд е постановил решение № 22 от 19.01.2018 г. по т. д. № 577/2017 г., с което е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част.
Въззивният съд е възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора и е достигнал до изводи, аналогични на тези в обжалваното решение – че насрещните вземания на страните са погасени към момента на постановяване на решението и че след извършената съдебна компенсация ответникът дължи на ищеца сумата 95 020.30 лв., представляваща неплатен остатък от цената на закупени горива по договора за покупко – продажба.
За неоснователно въззивният съд е счел оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е нарушил чл.104, ал.2 ЗЗД като е прихванал насрещните вземания към момента на постановяване на решението с начисляване на лихви за забава до този момент, вместо към по-ранен момент, когато са настъпили падежите на заявените за прихващане вземания. Неоснователността на оплакването е мотовирана със следните съображения : За разлика от извънсъдебното прихващане, възражението за съдебно прихващане поражда правен ефект с влизане в сила на съдебното решение, с което се установява съществуването на насрещното вземане, неговата ликвидност и изискуемост. Погасителният ефект на възражението за прихващане настъпва след влизане на решението в сила, тъй като едва тогава насрещното вземане става ликвидно и установено в размера, в който се реализира от съда. С първоначалния и с допълнителния отговор на исковата молба ответникът е въвел за прихващане свои насрещни вземания към ищеца, които са били спорни, и с оглед на това тяхното установяване по основание и размер като предпоставка за съдебното им прихващане е било възможно едва към датата на постановяване на първоинстанционното решение. Поради това съобразяването на изтеклите лихви за забава върху претендираните от ищеца вземания до датата на постановяване на първоинстанционното решение – 19.07.2017 г., не противоречи на закона.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значим за изхода на делото следния въпрос : „Приложима ли е при съдебно прихващане разпоредбата на чл.104, ал.2 ЗЗД, респективно – следва ли върху съдебно прихванатите вземания да се начисляват обезщетения за забава по чл.86 от ЗЗД до момента на съдебното решение или от момента, в който е могло да се извърши, лихви не се дължат”. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдения, че по поставения въпрос няма практика на ВКС, а в закона съществува неяснота относно наличието/липсата на различия между последиците от извънсъдебно и съдебно прихващане.
Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. Въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.
Формулираният в изложението въпрос е от значение за правилността на обжалваното решение и като такъв не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Въпросът е насочен към оспорване на законосъобразността на изводите на въззивния съд относно начина, по който следва да се компенсират насрещните вземания на страните, предмет на извършеното съдебно прихващане. Освен това въпросът е зададен некоректно, тъй като в мотивите към решението съдът е изложил съображения, че доколкото установяването на ликвидността и на действителния размер на заявените за прихващане вземания се осъществява едва към момента на постановяване на решението, възможността да се извърши компенсация между насрещните вземания е настъпила към същия този момент, т. е. компенсацията не е била възможна към по-ранен момент, когато според твърденията на ответника – касатор неговите вземания към ищеца са станали изискуеми. Зачитането на начислените до постановяване на решението лихви за забава (обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД) при формиране на размера на прихващаните вземания е обусловено от преценката, че предпоставките за извършване на съдебна компенсация настъпват към момента на постановяване на решението. Поради това съдържащата се във въпроса формулировка „или от момента, в който е могло да се извърши (съдебното прихващане), лихви не се дължат”, не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд по основателността на възражението за прихващане. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на поставения въпрос не е осъществена и допълнителната предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правните последици на възражението за прихващане са обсъждани многократно в практиката на ВС и ВКС. В същата е възприето разрешението, че възражението за прихващане е процесуално действие за защита срещу иска, което – за разлика от материалноправното изявление за прихващане, има за последица (когато е основателно) погасяване на насрещните вземания до размер на по-малкото от тях занапред, от влизане в сила на съдебното решение; Правните последици на възражението за прихващане са аналогични на насрещния иск, тъй като и при двата способа се формира сила на пресъдено нещо по заявеното с тях спорно право; Погасителният ефект на съдебното прихващане настъпва с влизане на решението в сила, доколкото едва тогава заявените за прихващане вземания се считат за установени по основание и по размер със сила на пресъдено нещо – чл.298, ал.4 ГПК; С оглед на момента, към който се формира силата на пресъдено нещо, при произнасяне по възражението за прихващане съдът следва да вземе предвид всички факти, релевантни за съществуването и за изискуемостта на заявените за прихващане вземания, настъпили до датата на приключване на устните състезания по делото. В този смисъл решение № 2029/15.05.1970 г. по гр. д. № 577/70 г. на ВС, І г. о., решение № 3289/15.12.21978 г. по гр. д. № 2496/78 г. на ВС, І г. о., решение № 1531/05.10.1995 г. по гр. д. № 2509/94 г. на ВКС, V г. о., решение № 696/07.07.2004 г. по гр. д. № 1911/2003 г. на ВКС, ТК, решение № 225/28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 148/29.10.2009 г. по т. д. № 79/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 113/09.07.2013 г. по гр. д. № 1274/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., и др. При наличие на константна практика на ВС и ВКС по въпросите на съдебното прихващане, която е съобразена от въззивния съд и е относима към разрешения с обжалваното решение правен спор, искането на касатора за допускане на решението до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неоснователно.
Ответникът по касация не е депозирал отговор по чл.287, ал.1 ГПК и не е претендирал разноски, поради което разноски за производството по чл.288 ГПК не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 22 от 19.01.2018 г., постановено по в. т. д. № 1781/2014 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :